Уикипедия

Хип-хоп: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
TedyStan (беседа | приноси)
4 редакции
м Добавяне на хиперлинкове.
Етикети: добавен етикет nowiki в статията Визуален редактор Задача за новодошъл
Ред 10:
[[Файл:Hip-Hop Montage.jpg|мини]]
 
=== [[Брейк данс|Брейкденс]] ===
На фона на музиката, която диджеят твори, танцуват т. нар. брейк банди (b-boys/b-girls). Освен, че [[полиция]]та преследва [[графити]] групите, [[вандализъм]] се приписва и на [[Брейк данс|брейк]] танцьорите (''the Rock Steady Crew'', ''The Air Force Crew'', ''The Rock City Crew'', ''NYC Breakers'' и др.) В процеса на развитието си танцът бива завладян от [[електрик буги]] движения (роботизирани чупки, гарнирани с налудничави мимики на лицето, с което имитират опит за бягство от въображаема стъклена кутия), а някои от стилистичните му елементи вдъхновяват изпълнители като [[Майкъл Джаксън]] с прословутата брейкденс стъпка [[лунна походка]] (''moonwalk'', ''мунуо̀к''). [[Импровизация]] (''freestyle''), [[акробатика]], въртене върху лакът, гръб, рамо и глава са само част от ранните движения на елемента на хип-хоп културата – брейкденс стила – повлиян не само от специфичните звуци, но и от източните [[Бойно изкуство|бойни изкуства]] и [[филм]]и. Стилът е показан за пръв път пред широката публика във филма ''[[Beat Street]]'' (''Бийт Стрийт''). По въпроса кой пръв е популяризирал брейкинга може да се спори много.
 
Ред 35:
 
== История и корени на хип-хопа ==
Корените на хип-хоп културата залягат в западноафриканската и афроамериканската музика. Важен принос имат изпълнители като [[Ласт Поуитс]], [[Джалал Мансур Нуриддин]] и [[Джил Скот-Херън]], чиито джазови творби оказват влияние върху обществото в периода след движението за граждански права. Липсата на гласност на афроамериканците след цензурата на „черното радио“ през 60-те се замества с по-смелата лирика в музиката на [[блус]], [[соул]] и [[фънк]] жанра. Те изразяват бунтарския дух на потиснатите граждани на САЩ. Както тези групи, така идните, на рап музиката, ползват римите, ритъма и историята за поддържане духа на чернокожите. При всички музикални стилове, дошли от чернокожите, се наблюдава сливане на ритъма и словото. Това са наследени черти от традициите на обществата на [[Западна Африка]], както и това на [[Афроамериканци|афроамериканското общество]]. Практите им се уповават на повишена степен на емоция, долавяща се от тона, силата и движението, които отразяват нарастващо действие. Словесното изкуство е отлично развито в присъщите за афроамериканските общности църковни песнопения (negro spirituals), ползващи мелодична и ритмична реч, пляскане с ръце в такт, щракване с пръсти, жестикулация, паузи и провиквания, окуражаване и измолване, повишаване на тон, както и удължаване и акцентиране върху дадена сричка от думата. В ''ранните'' записи на изпълнения на рап песни от 70-те, освен силния изразен тон и тембър на майстора на церемонията (MC, рапър), като фон се долавят и отчетливите звуци на ритмично ръкопляскане, провикване на отделни гласове, както и такива, звучащи като разнообразно импровизиран хор. Римите и жаргонът намират свое поприще в зараждането на [[Рокендрол|Rock-and-Roll]], [[Ду-уап|Doo WапWаp]], [[Соул|Soul]], [[Суинг|Swing]], по-късно и Go-Go музиката. Наполовина говоренето – наполовина пеенето се забелязва в някои стилове като тези още отдавна, но съвършеният лик на този вопъл се преражда с появата на рап музиката. Уличното говорене се преражда в културата на хип-хопа, като акомпанирането идва от страна на силното рамо на [[Фънк|Funk]] и [[Диско|Disco]] жанровете.
 
=== Старата школа на хип-хопа (от началото на 70-те до 1986 г.) ===
Старата школа на хип-хопа (Old School of Hip Hop) е началният период на тази култура, който произлиза от т.нар. блок партита в квартала [[Бронкс]]. Започва през 70-те с настъпването на диждейте в лицето на ''[[DJ Kool Herc]], [[Африка Бамбаатаа|Afrika BambaataBambaataа]], [[DJ Grandmaster Flash]].'' Звученето на рап музиката в периода е танцувално, забавно и сплотяващо. По това време вече започват да изпъкват и четирите елемента на хип-хоп културата - [[диджей]], [[графити]], [[Брейк денс|брейк танци]] и [[Рап|рап.]]
 
=== „Златният век“ на хип-хопа (1986 – 1992) ===
Златният век на хип-хопа (Golden Age of Hip Hop) започва с популяризирането на групата ''[[Run-D.M.C]]'' с техния албум [[„Raising in Hell“]] и завършва с появата на стила ''[[G-Funk]]'' през 1992 г.
 
[[Идеология]]та на Златния век – в музикално отношение – ударните инструменти звучат тежко като тези на рок стила. Ритъмът става забързан, както и лириката – нападателна и описваща, но най-вече осмиваща, дори саркастична. Засяга социални проблеми и преминава в сферата на артистичен социален протест. Темите се поднасят много горделиво с поучителна жестикулация. Тонът в гласа на рапъра е далеч по-надменен и уверен в убежденията, зад които застава, а понякога словото му звучи като това на глашатай, разгласяващ новина. Записите биват скъсявани до няколко минути, за да се излъчват възможно по-често в ефир.
 
Първите бели комерсиални рапъри ''[[Бийсти Бойс|The BeastyBeastie Boys]]'' предизвикват фурор с поведението и бохемската си тематика. Най-известни представители за началото на периода са ''[[Ел Ел Кул Джей|LL Cool J]], [[The Fat Boys]], дуото [[Eric B & Rakim]] и Run-DMC,'' като последните окончателно въвеждат рапа в мейнстрийм пространството с дуета си с рок групата [[Аеросмит|Aerosmith]].
 
Към втората половина на Златния век на хип-хопа (от 1988 – 1992 г.), обаче се наблюдава рязко преодоляване на предишните стандарти в тематично отношение на рап музиката. Веднъж осъзнала интереса на публиката към субкултурата, MTV сгъстява интензитета на ротациите на клиповете и това става причина да се увеличи и притокът на тези, които имат какво да кажат чрез ефира ѝ. Това е моментът на появата на hardcore/alternative рап стилът, който стил в зората си е носител на следните начала в идейно отношение: ''политически рап, conscious рап, афроцентристки рап и ислямско-националистически рап''. Доста изследователи вярват, че раждането на такива разновидности на рапа бива продиктувано от липсата на възможност за активна и открита политическа позиция на чернокожите. Веднъж определен като „black noise“, хип-хопът посочва себе си като културен и политически глас на младежта дори извън пределите на гетото. Коментари в песни на групата ''[[Пъблик Енеми|Public Enemy]]'' като „911 is a Joke“, „Fight the Power“ и „Hitler Day“ наместват цветнокожите, там където се явява директно противопоставяне срещу „бялата Америка“. Засягат се теми за експлоатирането на чернокожите, без да получават полагаемото възнаграждение, различни социоикономически и религиозни въпроси. Групи като ''[[Boogie Down Productions]]'' (BDP) проповядват национализъм, безопасен секс и отричане от употребата на наркотици. Други представители за периода: ''[[DJ Polo & Kool Moe Dee]], [[Биг Деди Кейн|Big Daddy Kane]], [[Paris (рапър)|Paris]], [[Tim Dog]], [[the luniz]]''.
 
''[[Ice-T]]'' е считан за „политически“ рапър (има се предвид, че текстовете му са с политическа тематика бел.а.) заради неговия сингъл "Killers”, издаден през 1984.
 
Във „втората половина“ на Златния век се случва и друго главно събитие, предопределило ново значение на рап музиката – ражда се
''[[Гангста рап|gangsta рап]]'' стилът от Запада ([[Лос Анджелис|Лос Анжделис]]). Като цяло през 80-те ХипХоп сцената бива представяна основно от ядрото си на [[Ню Йорк]], докато на запад без много медиен шум, творят най-напред ''[[Uncle Jamms Army]], [[Egyptian Lover]], [[Arabian Prince]]'', но и ''[[World Class Wreckin` Cru]]'' (първата група на [[Доктор Дре|Dr. Dre]]), ''[[LA Dream Team]], [[Toddy Tee]], Ice-T'' и др. Но през 1989 г. с гръм и трясък, крещейки на всички страни „Fuck the Police“ на фона на звука от полицейски сирени, от Лос Анджелис се явява gangsta/hardcore рап групата ''[[N.W.A]]'' (Niggaz With Attitudes).
 
Gangsta рапът от Запада (Лос Анджелис) насочва оръжия в лицето на Америка, a MC-тата от родното място на ХипХоп сцената на Изтока (Ню Йорк) мълчаливо следят проявите на gangsta рапа и благозвучния ''G-funk'' (gangsta funk), изгрял в началото на 90-те – ''[[Warren G]], [[Nate Dogg]], [[Ийзи-И|Eazy-E]], [[Tha Dogg Pound]]''. Хапливият дебютен албум на ''[[Доктор Дре|Dr. Dre]]'' (N.W.A), „The„[[The Chronic“Chronic]]“, от 1992 г., „узаконява“ култа към употребата на марихуана, алкохол и третирането на жената като вещ и се превръща в един от най-успешните проекти на gangsta рапа. Dr. Dre представя на света в началото на 90-те ''[[Снуп Дог|Snoop Doggy Dogg]]'' с неговия албум „Doggystyle“ и звучене на бавно funk темпо, семплиране и мелодичност на синтезатори.
 
=== Новата школа на хип-хопа (1992 – 1998) ===
Ред 61:
Здравите връзки вътре в общността са водещ мотив за хип-хопа в средата на 90-те. Отстояващ позицията си на социален протест и съобщителен източник, хип-хоп културата окончателно се превръща в сложно културно тяло, със своя мисия и насоченост, че дори и философия. Пререканията, относно комерсиализацията срещу поддържането на истинския дух (keepin` it real), внасят нова чувствителност в хип-хоп културата и значителна част от творческите идеи започват да се раждат и виреят в underground пространствата, като се появява Underground хип-хоп.
 
Тъкмо в разгара на Новата школа през 1996 г., когато непрекъснато се изтъква положителността и четирите елемента, които хип-хоп културата притежава и нарича за свои, група ХипХоп дейци от зората и настоящето ([[KRS-One]], [[Chuck D]], [[Биг Деди Кейн|Big Daddy Kane]], [[Kool Herc]], [[Африка Бамбаатаа|Afrika Bambaataa,]] [[Fat Joe]] и др.) създават общност за опазването и разширение на диапазона на културата в култивиращ смисъл. Организацията, наречена ''Temple of Hip Hop'', има за цел да предпазва ХипХоп поколението, като изгражда хип-хоп културата като легитимна общност от проспериращи и миролюбиви личности. Учи на древна спиритуална посветеност и знание чрез езика на модерната хип-хоп култура. Членовете се стремят да надскочат своето изкуство като просто забавление, а да се култивира знанието, достойнството и самоуважението... Въпросът, който задават обвързаните с организацията, е „що е хип-хоп?“, - да се подкрепи положителното влияние на гласа на хип-хопа – политически активен, духовно развиващ се, обществено активен. Насърчава се познанието за хип-хоп културата. Други приоритети представляват дискусии около корпоративната алчност и безразборното и егоистично експлоатиране на интелектуалния заряд на хип-хоп културата. Наричан още Учителя ([[the Teacha]]), ''[[KRS-One]]'' посвещава дейността си освен на музиката, и на училищни беседи на полезни социални теми, опазването на същността на хип-хоп културата и моралните ценности, които тя предлага. Днес на организацията Temple of Hip Hop с помощта на „ХипХоп декларацията за мир“ (the Hiphop Declaration of Peace) се дължи хип-хоп културата да бъде официално призната от [[Организация на обединените нации|ООН]] и [[ЮНЕСКО]] за „международна култура на мира и просперитета“. Днес хип-хопът се анализира като двигател за интелектуални особености и не единствено съществуване на четири елемента. Същността на Temple of Hip Hop подхранва идеята за взаимопомощ между ХипХоп творците, стремеж към себеактуализация на жизнено равнище, поемане на отговорност за съдържанието на посланията и образите, възпитателна функция. Според KRS-One хип-хоп културата към наши дни би трябвало да се разглежда в дефиницията си по следния начин: “ХипХоп експанзията включва: Брейкденс, Emceeing (rap), Графити (изкуство), Доджеи Бийтбокс, улична мода и език, предприемачество, подкрепящо уличния начин на живот."
 
По-важни представители на Новата школа са: ''[[Wu-Tang Clan]], [[Оникс (рапър)|Onyx,]] [[Bone-Thugs-n-HarmonyHarmon]]<nowiki/>y, [[Сайпръс Хил|Cypress Hill]], [[Ъ Трайб Колд Куест|A Tribe Called Quest]], [[Нас|Nas]], [[Funkdoobiest]], [[Фюджийс|Fugees]], [[Naughty By Nature]], [[House of Pain]]'' и др.
 
=== Залезът на Новата школа – войната между Изтока и Запада ===
Ред 75:
''Блин Блинг (Bling Bling)'' ерата е най-продължителният период в развитието на хип-хоп културата, започва през 1998 г. и продължава да съществува в настоящето, като проследява последните и текущи тенденции. Характеризира се с хиперматериалност, показност на имущество, изобилие от бижута, нелепи бижутерски идеи, изместване на златото от платина и диаманти, нехарактертни тонове на дрехите (розово, жълто, бебешко синьо), пищни коли с излъскани до огледалност джанти, хеликоптери, „облицовани“ отвън с естествена кожа или пух, златни тоалетни чинии, почти ненатрапчив сексизъм (след 2000 г.), отсъствие на gangsta мотиви, скъсени поетични строфи, никакви оръжия и липса на идеология и бунт. За творците от изминалите ери, както и тези, които посвещават живота си, за да поддържат силата и духа на хип-хопа, Bling Bling ерата представлява позор и гибелна поквара за тяхното изкуство.
 
В средата на 90-те [[Уил Смит|Уилл Смит]] популяризира танцът на „jiggy“ (динамично тресене на тялото, най-вече задните части) видеоклиповете и необичайните краски за облеклото, което привлича и [[Шон Комбс|Puff Daddy]]. Когато рап музиката бива лишена от гангстерските си атрибути и улично поведение, тя извежда на преден план наперено и хвалебствено поведение и динамични танци, които днес са се превърнали в доста добре отработена и специфична категория за хип-хоп културата. Bling-Bling е жаргонна дума за въображаем звук, предизвикан от светлина, отразена върху диамант. Понятието Bling/Bling днес е присвоено и от популярната култура и отговаря на показване на безмерно богатство, като често част от веригата (нарича се ''iced out'') на рапъра.
 
Звукозаписните компании инвестират в чернокожи момчета от средната класа, предоставяйки им охолство, което да рекламират – дизайнерски марки, коли, пищни мотоциклети, чудовищни яхти, дрехи, странни хрумвания за дизайн на производеителите на мобилни телефони и т.н. Bling Bling ерата извежда напред рап музиката като жанр, познат със специфично звучене на Southern/crunk (от crazy & drunk) стила – ниски басове, синтезатори – танцувални песни, предназначени предимно за клубовете, като се „рекламират“ във видеоклиповете скъп алкохол, VIP сепарета, тъмни очила, лъскави одежди, динамична хореография. След атентатите на 11.09.01 г. рап музиката в САЩ масово захвърля заплашителния и бунтарския дух назад в историята, за да зазвучат ритмите на Юга в лицето на [[Лил Джон|Lil Jon]] – настървено заповядващ как да се забавляваме, как да потъваме в басове и възможно по-неглижираща лирика.
 
По-важни представители: ''[[Juvenile, B.G.]], [[Три Сикс Мафия|Three 6 Mafia]], [[Нели|Nelly]], [[Лил Уейн|Lil Wayne]], [[Лудакрис|Ludacris]], [[T.I.]]'' и др.
 
== Вижте също ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Хип-хоп“.