|
| портрет =
| портрет-описание =
| роден-място = [[Любан (Долносилезко войводство)|ЛюбанЛаубан]], [[Кралство Прусия]]
| починал-място = [[Зехайм-Югенхайм]], [[ГерманияГерманска империя]]
| националност = {{Германия}}
| брак =
== Биография ==
=== Произход и военна кариера (1831 – 1874) ===
Роден е на [[9 декември]] [[1831]] г.година в [[Любан (Долносилезко войводство)|ЛюбанЛаубан]], Прусия (днес в [[Долносилезко войводство]], [[Полша]]). Завършва кадетския пруски корпус и служи като офицер в пруската армия. Участва в [[Австрийско-пруско-италианска война|Австрийско-пруско-италианската война]] през 1866 г.година и [[Френско-пруската война]] през 1870 – 1871 ггодина. В [[Битка при Вьорт|Битката при Вьорт]] на 6 август 1870 г.година е тежко ранен. През 1874 г.година окончателно напуска армейска служба със звание [[майор]].
=== Експедиции (1874 – 1881) ===
През 1873 – 1874 г.година участва в експедицията на [[Паул Гюсфелд]] в Кралство Лоанго (северно от устието на река [[Конго (река)|Конго]]).
През ноември 1878 г.година Мехов пристига в [[Луанда]] и започва да събира носачи за експедиция към река [[Кванго (река)|Кванго]], организирана и спонсорирана от германското правителство, но поради болести и трудности при набирането на участници, реализацията ѝ се забавя повече от година. Едва през юни 1880 г.година експедицията тръгва от [[Маланже]] (в [[Ангола]], {{coord|9|33|S|16|21|E|}}) на североизток. Следвайки долината на река [[Камбо (река)|Камбо]] (ляв приток на Кванго) достига до Кванго и на 25 август започва плаване надолу по нея като скоро достига областта на народа баяка. След като прави визита на вожда на племето, Мехов получава разрешение да продължи пътя си по реката. Експедицията не успява да достигне до устието на реката, като е спряна от водопадите [[Кингуши]] (5º 06` ю.ш.), където съпровождащите го африканци отказват да пренесат лодката в обход на праговете и бързеите, опасяващи се от нападения на местните жители. По пътя дотам Мехов открива по течението на реката водопадите Вилхелм, Франц-Йосиф и Луиш. През февруари 1881 г.година експедицията се завръща в Маланже.
Експедицията събира голямо количество етнографски колекции, отбрани екземпляри от животни и птици, които през 1882 г. са доставени в [[Берлин]]. Същата година трудът му ''„Kartenwerk meiner Kuango-Expedition“'' е публикуван в „Трудове на Берлинското дружество по земеделие“, а малко по-късно е издадена съставената от него карта на река Кванго в необичайно едър за [[Централна Африка]] мащаб – 1:81 200.
| 