Едуард Мор: Разлика между версии

| роден-място = [[Бремен]], [[Германия]]

Роден е на [[19 февруари]] [[1828]] г.година в [[Бремен]], Германия, в семейството на търговеца Николай Мор. Завършва търговско училище и продължава семейната традиция.

През 1848 г.година заминава за [[Балтимор]], [[САЩ]], за да създаде търговско представителство в [[Куба]]. След това пътува от [[Ню Йорк]] до [[Калифорния]] покрай нос [[Хорн]] и остава там до 1851 ггодина. За известно време се занимава със златотърсачество, а от 1852 до 1854 г.година се заема с търговия на [[сол]] на п-ов [[Калифорния (полуостров)|Калифорния]] в [[Мексико]]. През 1855 г.година пътува до [[Хавайски острови|Хавайските о-виострови]], оттам заедно с брат си търгува в [[Индия]]. През 1859 г.година, след повече от десетгодишно отсъствие, през [[Аден]] и [[Суец]] се завръща в [[Европа]]. През 1861 г.година отново пътува до Ню Йорк, а оттам заминава за [[Ява]] и през 1863 г.година се завръща в Бремен.

През 1866 г.година за първи път посещава [[Африка]], като участник в ловна експедиция. Завръща се в [[Европа]] и през 1868 г.година отново заминава за [[Южна Африка]].

В началото на 1869 г.година Мор се отправя от [[Натал]] към [[Трансваал]] и по-нататък към току-що откритите златни находища, съпровождан от минния инженер Адолф Хюбнер. Основната цел на експедицията е астрономическото определяне на координатите на голямо количество пунктове, с цел да се обезпечи основа за точна карта на Трансваал и съседните територии. Освен това Мор се стреми да достигне [[Замбези]] през страната на народа [[матабеле]]. През ноември 1869 г. се спуска по река [[Гваай]] (десен приток на Замбези), но поради настъпването на дъждовния сезон опитът му неуспява.

През следващата година Мор достига своята цел. Движейки се от района на златните находища се изкачва по река [[Тати (река)|Тати]] (ляв приток на [[Шаши]], която е ляв приток на [[Лимпопо]]), пресича от юг на север басейна на река [[Ната]] (вливаща се в солончака [[Макарикари]]), спуска се по Гваай до Замбези и по последната се изкачва до водопада [[Виктория (водопад)|Виктория]]. В края на 1870 г.година се завръща в Натал, а от там – в Европа.

През 1875 г.,година в [[Лайпциг]] излиза от печат двутомната му книга: ''„Nach den Victoriafällen des Zambesi“, Leipzig 1875, 2 Bde'' (в превод ''„Към водопада Виктория на Замбези“''). Още по-рано стават достояние на науката данните за многочислените астрономически наблюдения и детайлните маршрутни заснемания. Съществено научно значение имат и геоложките наблюдения извършени от Адолф Хюбнер.

След завръщането си живее в Бремен, изнася лекции за пътуванията си, написва няколко повести и есета. В началото на 1876 г.година му е възложено от Германското дружество за Африка да проникне във вътрешността на [[Ангола]]. На 15 юни 1876 г.година от западното крайбрежие прониква на изток, достига до [[Маланже (град)|Маланже]], където на [[26 декември]] се самоубива на 48-годишна възраст.