Джанюариъс Макгахан: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без facebook като източник |
→Биография: Добавени препратки Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение Редакция чрез приложение за Android |
||
Ред 27:
„Нашето запознанство стана при много романтични обстоятелства. Пътувахме в една каляска със сестра ми Наталия и бъдещия ѝ съпруг, когато трима конници ни задминаха в галоп. Няколко мига по-късно един от офицерите – княз Григорий Долгоруки, обърна коня назад и ни съобщи, че придружават един американец, за да му покажат водопадите. Каляската също отиваше натам. Когато слязохме, за да продължим разходката по стръмнината над водопадите, видяхме от другата страна на хълма двамата адютанти над една превита фигура. Княз Долгоруки ни видя и се спусна надолу, прекоси потока и ни разказа, че претърпели злополука: американецът изкълчил глезена си и сега не знаят как ще се върнат в Ялта. Сестра ми предложи нашата каляска... После двамата адютанти повдигнаха американеца и го доведоха при нас. Долгоруки ни представи Макгахан и ни обясни, че ни благодарят, но отказват. Техният американски приятел заявил, че се чувства достатъчно силен да се завърне в Ялта както бил дошъл — на кон..."
През 1873 г. Макгахан и Елагина се женят в Париж, а през 1874 г. в Биариц се ражда техният син Пол. В американската легация в Париж ѝ издават паспорт. През 1873 г. Макгахан достига до [[Туркестан]] и изпраща дописки до вестника за руските военни действия в [[Азия]], целящи покоряването на [[Хиванско ханство|ханство Хива]].
След потушаването на Априлското въстание (1876 г.) извършва неоценима работа в защита на българския народ. Като кореспондент на вестник „Дейли нюз“, Макгахан посещава въстаналите български селища заедно с [[Юджин Скайлър]] – секретар на
Една година по-късно, по време на Руско-турската война е специален [[Военни кореспонденти в Руско-турската война (1877-1878)|военен кореспондент]] на вестник „Дейли нюз“ в щаба на действащата руска армия на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]]. Изминава с армията целия път на войната.<ref>Генов Цонко, Освободителната война 1877 – 1878, изд. „Наука и изкуство“, София, 1978, с. 301</ref> Близо до Цариград, оказвайки помощ на свой приятел, се разболява от тиф и умира на [[9 юни]] [[1878]] г., три дни преди да навърши 34 години.
| |||