Курландия и Семигалия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) Редакция без резюме |
|||
Ред 72:
Следващият херцог, [[Фридрих Вилхелм Кетлер]], е едва шестгодишен, когато се качва на престола през 1698 г. и е под [[регент]]ството на чичо си Фердинанд – полски генерал. По това време започва [[Великата северна война]] (1700 – 1721 г.) между Швеция и Русия с Жечпосполита, [[Курфюрство Саксония|Саксония]] и Дания като съюзници. В резултат на войната, Русия поема контрол над централната част на Латвия от 1710 г. В Курландия, Русия има такова силно влияние, че посланикът ѝ, Пьотр Бестужев-Рюмин, става най-властният човек в херцогството. [[Петър Велики]] получава обещание от Фридрих Вилхелм, че ще се ожени за една от дъщерите на царския брат. С това обещание, Петър Велики желае да увеличи влиянието на Русия в Курландия. Така, през 1710 г. Фридрих Вилхелм се жени за [[Ана Ивановна]] (по-късно императрица на Русия), но на връщане от [[Санкт Петербург]] се разболява и умира. Ана става херцогиня на Курландия от 1711 до 1730 г.
След смъртта на Фридрих Вилхелм следващият кандидат за херцогския престол е [[Фердинанд Кетлер]], но неговата резиденция е в [[Данциг]]. Тъй като законът задължава херцога да живее в херцогството, той не е признат за херцог. Тъй като Фердинанд е последният представител на династията Кетлер, голям брой кандидати се опитват да се възкачат на престола през този период. Един фаворит за престола е [[Морис дьо Сакс|Мориц Саксонски]], син на [[Август II]], крал на Полша. Той е избран за херцог през 1726 г., но успява да се задържи само чрез военна сила до следващата година. Русия не го харесва и изпращат армия в западната част на Курландия, за да унищожи базата на Мориц. В резултат на това, Мориц напуска Курландия, а Русия увеличава влиянието си. Руското влияние се увеличава още повече, когато [[Август III]], [[курфюрст]] на [[Курфюрство Саксония|Саксония]], в успешен опит да наследи баща си на полския трон през 1730-те години, се съгласява да предостави на Ана Ивановна власт на Курландия в замяна на руската подкрепа във [[война за полското наследство|войната за полското наследство]]. Ана назначава [[Ернст Йохан фон Бирон]] за херцог на Курландия през 1737 г.
Бирон получава значителна финансова подкрепа от Русия и инвестира в строителство – например [[Рундалски дворец|Рундалският дворец]], проектиран от италианския архитект [[Бартоломео Франческо Растрели]]. Ана Ивановна умира през 1740 г., което води до изгнание на Бирон в [[Сибир]] на следващата година. Оттам, през Съвета на херцога, той продължава да управлява херцогството със съгласието на краля на Полша. Обаче, земевладелците на Курландия не харесват идеята и дори отказват да спазват регулациите на Съвета на херцога.
| |||