Българските земи под османско владичество: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Етикет: Ръчна отмяна
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение Разширена мобилна редакция
Ред 4:
 
== Териториално и политико-религиозно администриране ==
Българските земи влизали в административната област на [[Румелия (област)|Румелия]]. Названието Румели, изопачено от Рим, както османците наричали обикновено Византийската империя, обозначавало османските владения на Балканите, освен Босна. В Османската империя населението било разделено на религиозни общности: правоверни и неверници, включени в законово признати религиозни общества ([[миллет]]и): мюсюлмански миллет и източноправославен ([[рум миллет]], т.е. гръцки миллет), под върховенството на гръцката [[Цариградска патриаршия]]. Заедно с гръцките духовници в българските земи се появили и гръцките църковни книги. Славянското богослужение се запазило частично в селата. Двете независими славянски църкви – [[ПечкаОхридска патриаршияархиепископия|ПекскатаОхридската]] и възстановената по-късно [[ОхридскаПечка архиепископияпатриаршия|ОхридскатаПекската]]  – станали впоследствие жертва на [[фанариоти]]те.
 
В официалните документи на империята се обозначавала религиозната идентичност на поданиците, определена от опозицията „мюсюлмани – немюсюлмани“. От своя страна миллетите на неверниците, също организирани на религиозен принцип, включвали в една група различни народи, обособени според принадлежността им към определена религия. Като част от религиозната общност на рум миллета, българите според днешните понятия били скрито малцинство в рамките на този миллет до признаването на [[Българската екзархия]] от Империята през 1870 г. През този период са ислямизирани части от българския етнос, които били включени в ислямския миллет. Техни наследници днес са [[помаци]]те. В Османската империя приемането на исляма водело до получаване на пълни права, което насърчавало поданиците ѝ да приемат тази вяра. Друга част от хората с български етнически произход, след появата на Българската екзархия, остават верни на Цариградската патриаршия. Това били т. нар [[гъркомани]], представляващи днес част от гръцката нация. Гъркоманията е плод на високия статус, който гръцката култура имала сред православното население на Балканите. Въпреки всичко това, преобладаващата част от българите съхранили родния си език, вярата и традициите си. Особена положителна роля за това изиграли българското духовенство и манастирите.