Уикипедия

Гложене (област Враца): Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Премахнати редакции на Luxferuer (б.), към версия на Vodenbot
Етикет: Отмяна
Редакция без резюме
Ред 10:
| изт-дължина = 23.817
| площ = 51,89
| Уебсайтсайт = {{URL|glozhene.com}}
}}
 
Ред 23:
Според ст. н. с. [[Богдан Николов]] (археолог и краевед – автор на книгата „От Искъра до Огоста“) в центъра на селото са разкрити останки от средновековно селище, датирано във времето от XI до XIV век. А според различни предания може да се заключи, че първите заселници на Гложене и съседните села са пристигнали от [[Стара планина|Балкана]] и [[Предбалкан]]а, търсейки по-сигурно препитание в земеделието, скотовъдството и риболова.
 
В същото време според [[Кратка българска енциклопедия]] (1964 г.) с днешното си име селото се споменава в турски документ от 1674 г. При първото [[Преброяване на населението в Княжество България (1880)|преброяване на населението на Княжество България]] на 1 януари 1881 г. броят на жителите на селото (тогава Глъжене, околия и окръг [[Оряхово|Рахово – днешно Оряхово]]) е 1177 души.<ref name=":0">{{Citation |title=Преброяване на населението на Княжество България (1880) |url=http://statlib.nsi.bg:8181/bg/lister.php?iid=DO-010000070 |accessdate=2019-05-11 |archivedate=2017-03-03 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20170303201333/http://statlib.nsi.bg:8181/bg/lister.php?iid=DO-010000070 }}</ref> През 1962 г. е наброявало 3696 жители. В западната част на землището се намира един от трите исторически окопа (дълбоки ровове), започващи от р. Дунав при Козлодуй и продължаващи в югоизточна посока, които са очертавали западната граница на Аспарухова България. Тук е бил разположен пограничен Аспарухов гарнизон, а мястото дълги години преди кооперирането на земята eе наричано „Окопа“.
 
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] през 1912 година трима души от Гложене са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]], а от документите, съхранявани в Централния военен архив, се вижда, че в списъка на личния състав на опълчението фигурират имената на: Каладжииски Иван – 25 годишен, с. Гложене, Оряховско: 1-ва рота на 5-а Одринска дружина – (К – 37); Комшииски Иван – 25 годишен, с. Гложене, Оряховско: 1-ва рота на 5-а Одринска дружина: (К – 307) – убит; Първанов Тошо (Тоню), – 48 годишен, с. Гложене, Оряховско: 3-та рота и нестроева рота на 5-а Одринска дружина. (К – 1448) В този аспект има основания да се счита, че фамилните имена, с които са записани двамата Ивановци, не са истински, защото:
Ред 65:
== Вероизповедание ==
Преобладаващото вероизповедание в селото е християнското, за изявяването на което решаваща роля има действащата църква „Света Тройца“.
 
== Интернет ==
Селото има своя Интернет страница на адрес www.glozhene.com, а на неговото ОУ „Христо Ботев“ е www.ou-glozhene.com.
 
== Кметство ==
Line 74 ⟶ 71:
== Личности, родени и живели в Гложене ==
В селото са родени, трудили и живели изявени в различни области личности, между които''':'''
* Петко Велчев, български революционер от ВМОРО, четник на [[Васил Аджаларски]]<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903- – 1908“, ДА - – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.41]</ref>
* Петър Янков, български революционер от ВМОРО, четник на [[Васил Аджаларски]] и на [[Никола Груйчин]]<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903- – 1908“, ДА - – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.41]</ref>
* [[Румен Сурджийски]] - – кинорежисьор, автор на редица филми и театрални постановки.
 
== Източници ==
<references />
 
== Външни препратки ==
* {{Official website|www.glozhene.com}}
 
{{Община Козлодуй}}
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Гложене_(област_Враца)“.