Висарионов патерик: Разлика между версии

'''Висарионовият патерик''' е [[Среднобългарски език|среднобългарски]] хартиен ръкопис, пазен до неотдавна в библиотеката на православния манастир на остров Кърк, [[Далмация]], под № 4 (по-рано № 264/62).<ref>Mošin, V. Ćirilski rukopisi u Sjevernoj Dalmaciji. – Starine, 48, 1958, [https://dizbi.hazu.hr/a/?pr=iiif.v.a&id=16117&tify={%22pages%22:&#x5B;2&#x5D;,%22view%22:%22%22} 190-191]; Станковић, Р. Водени знаци рукописних књига манастира Крке. – Археографски прилози, 29/30, 2007-2008, 97.</ref> От 1991 г. тази сбирка е депозирана в Народната библиотека на Сърбия, [[Белград]].<ref>Veder, W. R. The Scete Paterikon: Introduction, Maps and Indices. Amsterdam, 2012, 43-44 [описание на ръкописа].</ref>▼

Ръкописът съдържа славянски превод на [[Скитски патерик|Скитския патерик]] - сборник кратки разкази из живота на ранното монашество.<ref>The Old Church Slavonic translation of the Ἀνδρῶν ἁγίων βίβλος (ed. N. van Wijk). Hague, 1975; Скитский патерик: славянский перевод в принятом тексте и в реконструкции глаголического архетипа (ред. У. Р. Федер). Амстердам, 2012.</ref> Бележка в края му (лист 224а-б) съобщава, че е бил преписан от монаха Висарион в „лаврата на безплътния [[Михаил (архангел)|архистратиг Михаил]]“ през 1346 г., „при христолюбивия и благороден цар [[Иван Александър]], владеещ българското и гръцкото царство“.<ref>Б. Христова, Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници Х-ХVIII век. Т.1. С., 2003, № 51.</ref> Предполага се, че лаврата „Св. архангел Михаил“ е един от [[Ивановски скални църкви|скалните манастири]] край село [[Иваново (Област Русе)|Иваново]].<ref>Мавродинова, Л. Коя е лаврата „Архангел Михаил“, където е писан Висарионовият скитски патерик. – Годишник на Софийския университет, Център за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“, 1, 1989, 407-419.</ref>▼