Разлика между версии на „Конституция на Жечпосполита“

м
редакция без резюме
м (Бот: Козметични промени)
м
 
== Исторически контекст ==
В края на XVIII в. [[Полша]] преживява тежка политическа криза. През 1767 г. [[Сейм]]ът е принуден под натиска на [[Руската империя]] да утвърди „вечни и неизменни“ принципи за устройството на Жечпостполита, гарантирани лично от [[Екатерина Велика]]. Те се основават върху правото на liberum veto, изключителните привилегии на шляхтата и абсолютната власт на земевладелците над селяните. Чрез тях се възпрепятстват необходимите реформи, които да осигурят ефективенефективно държавен животфункциониране на странатадържавните институции<ref>Полският път, Адам Замойски, Велико Търново, 2006</ref>. През 1772 г. е осъществена първата подялба на Полша. Страната губи 30% от своята територия и 35% от населението си в полза на съседните държави – [[Прусия]], [[Австро-Унгария]] и Руската империя<ref name=":0">Historia Polski, Michał Tymowski, Jan Kieniewicz, Jerzy Holzer, Warszawa 1991</ref>.
 
Във връзка с външната заплаха за суверенитета на държавата и царящата в политическия живот на [[Жечпосполита]] анархия последният полски крал, [[Станислав Август Понятовски]], предприема мерки за провеждане на сериозни реформи. Важен елемент от неговата политика е създаването на Комисия за националното образование през 1773 г. Тя осигурява разкриването на нови училища в малките населени места, отпечатването на унифицирани учебници, подготовката на учители, а също така подпомага материално най-бедните ученици. Започват действия за създаване на модерна професионална армия. Разкрива се министерство на полицията с цел борба с корупцията. В периода 1788 – 1792 г. заседава Четиригодишният сейм, който създава благоприятни условия за работа над новия държавен закон. През есента на 1790 г. сеймът удължава своя мандат. Осъществена е важна реформа в малките сеймове, като броят на заседаващите в тях бива ограничен, а безимотната шляхта е лишена от право на глас<ref name=":0" />.
 
=== Изготвяне и приемане на конституцията ===
[[Файл:Constitution of May 3, 1791 by Jan Matejko.PNG|мини|Конституцията от 3 май 1791, картина на Ян Матейко]]
Работата по изготвяне на конституцията започва през септември 1789 г. Председател на комисията е епископ Адам Станислав Крашински, но нейният фактически ръководител е литовският маршал Игнаци Потоцки<ref name=":1">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://histmag.org/Konstytucja-3-maja-wola-narodu-czy-zamach-stanu-6646 | заглавие=Konstytucja 3 maja – wola narodu czy zamach stanu? |достъп_дата =28 април 2016 г |фамилно_име=Adamkiewicz |първо_име=Sebastian |език=pl }}</ref>. Активни роля в подготовката на документа изиграват Станислав Август Понятовски, Станислав Малаховски и Хюго Колонтай<ref name=":2">Polska w czasach nowożytnych (1501 – 1795), Jerzy Topolski, Poznań 1994</ref>.
Въпреки че влиянието на краля и неговия кръг нараства, авторите на конституцията се опасяват от сериозни възражения срещу нея. Затова е взето решение тя да бъде гласувана непосредствено след великденските празници, когато голяма част от заседаващите в сейма още не са се върнали във [[Варшава]]. Тъй като в полския сейм не се прилага принципът за кворум<ref name=":1" />, е осигурен превесът на поддръжници на конституцията по време на заседанието. Достъпът до Кралския замък е ограничен от войски под предводителството на Юзеф Понятовски. Конституцията е гласувана като цялост, без дискусия върху отделните ѝ части и е приета още в същия ден<ref name=":2" />.
 
=== Съдържание на конституцията ===
Конституцията от 3 май променя формата на държавно управление на Жечпосполита. Страната е провъзгласена за конституционна монархия, а кралската власт от изборна става наследствена. Шляхтата е обявена за привилегирована класа, но правата ѝ са ограничени. Отменя се liberum veto. Заложен е принципът за разделение на властите, а волята на народа е изведена като водещ гарант на властта<ref>Рикев, Камен. ''Два зубъра и муза''. София: Балкани, 2014, с. 329-331.</ref>. Създадени са пет министерства: на полицията, войната, държавната хазна, външните работи и образованието. Правят се постъпки за премахване на разликите между Полската корона и [[Литва]]– членовете на сейма вече се определят като представители на целия народ, а не на отделните региони. Гарантира се статутът на градовете и частичното участие на гражданското съсловие във властта. Състоянието на крепостните селяни е облекчено, а грижата за тях се поверява в ръцете на държавата. Католическата религия е призната за основна, но се гарантира свободата на другите вероизповедания<ref name=":2" />.
 
==== Реакции спрямо конституцията ====
[[Франция]], [[Англия]] и [[Австро-Унгария]] приветстват политическите реформи в Полша. В Париж приемат новия държавен закон като знак за солидарност с революционните промени на континента. Засилването на кралската власт и възможността за осъществяване на ефективна вътрешна и външна политика в Жечпосполита обаче предизвикват сериозни опасения у владетелите на [[Прусия]] и Руската империя<ref>Кратка история на Полша, Йежи Луковски, Хюбърт Завадски, София 2011</ref>. В опозиция спрямо действията на кръга около Станислав Август се обявяват представители на традиционно ориентираната шляхта. Магнатите Шченсни Потоцки, Ксавери Браницки, Северин Жевуски и Шимон Косаковски провъзглаяват на 27 април 1792 г. конфедерация в Тарговица. В желанието си да запазят правата на шляхтишкото съсловие те се обръщат за съдействие към [[Екатерина II]]. След приключване на войната с [[Османска империя|Османската империя]] руската царица изпраща в Полша 97-хилядна войска, която подкрепя 20-хилядната армия на конфедератите. Въпреки проведените реформи, Станислав Август успява да събере едва 37 хиляди души, повечето от които са новобранци. След като Варшава е обсадена, кралят и неговият съвет решават да се присъединят към конфедерацията. Конституцията от 3 май бива отменена след като е действала само една година, а през 1793 г. се осъществява втората подялба на Полша.
 
==== Значение на КонституцятаКонституцията от 3 май ====
Въпреки краткия период, в който е в сила, Конституцията от 3 май има важно значение за поляците, особено след окончателното разделяне на полската държава. Тя се възприема като върховно постижение на полската политическа мисъл и символ на стремежа към справедливо обществено устройство. Повод за гордост е фактът, че полската конституция е най-старата в [[Европа]] и втората в света след [[Съединени американски щати|американската]]. След възстановяването на независимостта през [[1918]] г. 3 май се отбелязва като национален празник. Честването му е обявено за нелегално по време на хитлеристката окупация, както и след [[1946]] г., когато новата власт прави опит да го замести с [[1 май]]. След промените през [[1989]] г. Денят на Конституцията става един от най-значимите национални празници за Полша.
 
71

редакции