Конституция на Жечпосполита: Разлика между версии

Във връзка с външната заплаха за суверенитета на държавата и царящата в политическия живот на [[Жечпосполита]] анархия последният полски крал, [[Станислав Август Понятовски]], предприема мерки за провеждане на сериозни реформи. Важен елемент от неговата политика е създаването на Комисия за националното образование през 1773 г. Тя осигурява разкриването на нови училища в малките населени места, отпечатването на унифицирани учебници, подготовката на учители, а също така подпомага материално най-бедните ученици. Започват действия за създаване на модерна професионална армия. Разкрива се министерство на полицията с цел борба с корупцията. В периода 1788 – 17921788–1792 г. заседава Четиригодишният сейм, който създава благоприятни условия за работа над новия държавен закон. През есента на 1790 г. сеймът удължава своя мандат. Осъществена е важна реформа в малките сеймове, като броят на заседаващите в тях бива ограничен, а безимотната шляхта е лишена от право на глас<ref name=":0" />.

Работата по изготвяне на конституцията започва през септември 1789 г. Председател на комисията е епископ Адам Станислав Крашински, но нейният фактически ръководител е литовският маршал Игнаци Потоцки<ref name=":1">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://histmag.org/Konstytucja-3-maja-wola-narodu-czy-zamach-stanu-6646 | заглавие=Konstytucja 3 maja – wola narodu czy zamach stanu? |достъп_дата =28 април 2016 г |фамилно_име=Adamkiewicz |първо_име=Sebastian |език=pl }}</ref>. Активни роля в подготовката на документа изиграват Станислав Август Понятовски, Станислав Малаховски и ХюгоХуго Колонтай<ref name=":2">Polska w czasach nowożytnych (1501 – 1795), Jerzy Topolski, Poznań 1994</ref>.

Конституцията от 3 май променя формата на държавно управление на Жечпосполита. Страната е провъзгласена за конституционна монархия, а кралската власт от изборна става наследствена. Шляхтата е обявена за привилегирована класа, но правата ѝ са ограничени. Отменя се liberum veto. Заложен е принципът за разделение на властите, а волята на народа е изведена като водещ гарант на властта<ref>Рикев, Камен. "Конституцията от 3 май - венец на полската просвещенска обществена мисъл." // ''Два зубъра и муза''. София: Балкани, 2014, с. 329-331.</ref>. Създадени са пет министерства: на полицията, войната, държавната хазна, външните работи и образованието. Правят се постъпки за премахване на разликите между Полската корона и [[Литва]] – членовете на сейма вече се определят като представители на целия народ, а не на отделните региони. Гарантира се статутът на градовете и частичното участие на гражданското съсловие във властта. Състоянието на крепостните селяни е облекчено, а грижата за тях се поверява в ръцете на държавата. Католическата религия ''с всички нейни закони'' е призната за основнагосподстваща, но се гарантира свободата на другите вероизповедания<ref name=":2" />.