Разлика между версии на „Конституция на Жечпосполита“

м
редакция без резюме
м
м
 
В края на XVIII в. [[Полша]] преживява тежка политическа криза. През 1767 г. [[Сейм]]ът е принуден под натиска на [[Руската империя]] да утвърди „вечни и неизменни“ принципи за устройството на Жечпостполита, гарантирани лично от [[Екатерина Велика]]. Те се основават върху правото на liberum veto, изключителните привилегии на шляхтата и абсолютната власт на земевладелците над селяните. Чрез тях се възпрепятстват необходимите реформи, които да осигурят ефективно функциониране на държавните институции<ref>Полският път, Адам Замойски, Велико Търново, 2006</ref>. През 1772 г. е осъществена първата подялба на Полша. Страната губи 30% от своята територия и 35% от населението си в полза на съседните държави – [[Прусия]], [[Австро-Унгария]] и Руската империя<ref name=":0">Historia Polski, Michał Tymowski, Jan Kieniewicz, Jerzy Holzer, Warszawa 1991</ref>.
 
Във връзка с външната заплаха за суверенитета на държавата и царящата в политическия живот на [[Жечпосполита]] анархия последният полски крал, [[Станислав Август Понятовски]], предприема мерки за провеждане на сериозни реформи. Важен елемент от неговата политика е създаването на Комисия за националното образование през 1773 г. Тя осигурява разкриването на нови училища в малките населени места, отпечатването на унифицирани учебници, подготовката на учители, а също така подпомага материално най-бедните ученици. Започват действия за създаване на модерна професионална армия. Разкрива се министерство на полицията с цел борба с корупцията. В периода 1788–1792 г. заседава Четиригодишният сейм, който създава благоприятни условия за работа над новия държавен закон. През есента на 1790 г. сеймът удължава своя мандат. Осъществена е важна реформа в малкитерегионалните сеймове, като броят на заседаващите в тях бива ограничен, а безимотната шляхта е лишена от право на глас<ref name=":0" />.
 
== Изготвяне и приемане на конституцията ==
Работата по изготвяне на конституцията започва през септември 1789 г. Председател на комисията е епископ Адам Станислав Крашински, но нейният фактически ръководител е литовският маршал Игнаци Потоцки<ref name=":1">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://histmag.org/Konstytucja-3-maja-wola-narodu-czy-zamach-stanu-6646 | заглавие=Konstytucja 3 maja – wola narodu czy zamach stanu? |достъп_дата =28 април 2016 г |фамилно_име=Adamkiewicz |първо_име=Sebastian |език=pl }}</ref>. Активни роля в подготовката на документа изиграват Станислав Август Понятовски, Станислав Малаховски и Хуго Колонтай<ref name=":2">Polska w czasach nowożytnych (1501 – 1795), Jerzy Topolski, Poznań 1994</ref>.
 
Въпреки че влиянието на краля и неговия кръг нараства, авторите на конституцията се опасяват от сериозни възражения срещу нея. Затова е взето решение тя да бъде гласувана непосредствено след великденските празници, когато голяма част от заседаващите в сейма още не са се върнали във [[Варшава]]. Тъй като в полския сейм не се прилага принципът за кворум<ref name=":1" />, е осигурен превесът на поддръжници на конституцията по време на заседанието. Достъпът до Кралския замък е ограничен от войски под предводителството на Юзеф Понятовски. Конституцията е гласувана катов цялост, без дискусия върху отделните ѝ части, и е приета още в същия ден<ref name=":2" />.
 
== Съдържание на конституцията ==
71

редакции