Разорението на тракийските българи през 1913 година: Разлика между версии

м
шаблон, форматиране; форматиране: интервал, нов ред, тире-числа (ползвайки Advisor)
м (остатък от превод)
м (шаблон, форматиране; форматиране: интервал, нов ред, тире-числа (ползвайки Advisor))
{{Книга
[[Файл:Ethnographic-map-Thrace-1912.jpg|мини|250п|Етнографска карта на Одринския вилает към 1912 г. на [[Любомир Милетич]]]]
| име в оригинал =
| корица =
| корица-текст =
| език = [[български език|български]]
| автор = [[Любомир Милетич]]
| издадена-година =
| издадена-държава =
| създаден-година =
| създаден-държава =
| издателство =
| жанр =
| вид = историческо произведение
| публикувано в =
| поредица =
| предходна =
| следваща =
| издателство БГ =
| преводач =
}}
 
'''„Разорението на тракийските българи през 1913 г.“''' е [[книга]], издадена от [[Любомир Милетич]] през [[1918]] г., която описва масовото изтребление и прогонване, на които са подложени българите в [[Източна Тракия]] и [[Източните Родопи]]. Авторът анкетира стотици [[бежанци]] от тези места, след което подробно излага насилията и жестокостите, на които са били подложени те от страна на [[Османска империя|османската]] армия и [[башибозук]].
 
Разорението на тракийските българи през 1913 е [[геноцид]] и етническо прочистване на българското население в южната част на областта [[Тракия]] по време и скоро след [[Междусъюзническата война]]. Извършвано от Османската армия и турски [[башибозук]], засегнатите области включват Източна Тракия и Източните Родопи (днес в [[Одрин (вилает)|Одрин]], [[Лозенград (вилает)|Лозенград]] и [[Текирдаг (вилает)|Текирдаг]] провинциите в [[Турция]], [[Западна Тракия]] в [[Гърция]], както и югоизточната част на Българска Тракия). Тези събития са описани от български академик Любомир Милетич през 1918 година, а също и от Фондация [[Карнеги]] за международен мир в доклада си от 1914 за балканските[[Балканските войни]].Етническото прочистване е било насочено против 300 000 българи. Убитите тракийски българи се оценяват да са 50 000- – 60 000, което е 20 % от българското население в Тракия, останалите българи [[християни]] са прогонени.
 
Когато военните действия между [[Сърбия]], Гърция, [[Черна гора]] и [[Румъния]] срещу България са в пълен ход, [[Османската империя]] се възползва от ситуацията, за да възстанови някои от бившите си владения в Тракия, включително Одрин. В началото на юли 1913 г. османските сили пресичат българската граница от линията [[Мидия-Енос]], уредена от [[Лондонски мирен договор (1913)|Лондонския мирен договор]] през май 1913. Понеже българските войски са прехвърлени на фронта със Сърбия и Гърция, османската армия нахлува в посока север и запад без тежки битки. По този начин реокупираните територии са дадени обратно на Османската империя с Договора наот Константинопол, подписанаподписан на 16 септември. Въпреки това масовото изтребление и етническото прочистване в областта продължава от турците, дори и след тази дата. Скоро след края на военните действия Милетич интервюира стотици бежанци от тези области, сам пътувал в местата, където тези трагични събития се случват и систематично и детайлно описва жестокостите. Цялата общност на тракийските българи е унищожена.<br>
[[Файл:Ethnographic-map-Thrace-1912.jpg|мини|250пцентър|350п|Етнографска карта на Одринския вилает към 1912 г. на [[Любомир Милетич]]]]
 
== Снимки ==