Утробата: Разлика между версии

[[Файл:Womb Cave TanKaya BG.jpg|мини|дясно|Към „вулвата„утробата-олтар“]]

[[Файл:Tangardak kaya Womb cave Altair East Rhodopes Bulgaria.jpg|мини|Вулватаутробата-олтар]]

Николай Дерменджиев не е съгласен с хипотезата на Стоев и Мъглова, защото според наблюденията, извършени от него на място, дори по време на зимното слънцестоене, когато светлината на Слънцето прониква най-дълбоко в пещерата (по време на местния обед), т.нар. „фалос“ от слънчеви лъчи не може да достигне до „вулвата„утробата-олтар“, за я „покрие“, т.е. „оплоди“. Това според Дерменджиев е озадачаващо, тъй като „инцеста“ между мъжкото (слънчевото) и женското (лунното) начало би следвало по презумпция да се повтаря ежегодно. Дерменджиев подчертава, че би следвало да се проведе специализирано археостраномическо изследване, което да изясни връзката на обекта с движението на небесното тяло, тъй като Луната е другото голямо небесно светило, което е способно да осветява предмети и да хвърля сенки. (В тази връзка невярно и подвеждащо е твърдението на проф. [[Валерия Фол]], че през периода 2000 – 1000 г. пр. Хр., влизащата през входа светлина, по времето на Зимното слънцестоене, е достигала олтара-вулваутроба.)<ref>Фол В. „Скални топоси на вяра“, НФК и ИК „Александър Фол“, София, 2007, стр.92 и стр.214</ref>

Според [[Николай Дерменджиев]] подът на пещерата, който е частично разкрит, вероятно крие останки от изкуствена обработка, което се потвърждава от предварителните наблюдения на геолози показват, че в някои сектори скалата е търкана с [[абразив]]и (действие е характерно за мегалитните паметници от Западна Европа и „каменните баби“ от степите на [[Украйна]], от района на [[Евразия]], използвани от [[скити]]те). Големите камъни-ортостати първоначално са оглаждани с търкане, след което върху загладената повърхност са отбелязвани с клин необходимите знаци. Очевидно целта на едно такова заглаждане, на иначе много грубата скална повърхност, е имало за цел да оформи една равна приемателна (за светлите проекции) повърхност. Дерменджиев предполага, че върху пода на пещерата вероятно са отложени съответните (неоткрити) „приемни маркери“, за които няма съмнение, че след разчистването ще бъдат документирани. Той подчертава, че анализът на ъглите, под които светлината на Слънцето и Луната попада в тези маркери, ще даде яснота за астрономическите стойности на паметника. Според него почти е сигурна бъдеща констатация и заключението, че по време на минимална деклинация светлината на [[Луната]] „докосва“ „вулвата„утробата-олтар“ разположен в дъното на пещерата. Дерменджиев е убеден, че тази констатация ще изправи учените пред възможността да анализират архаични митологични пластове, които лежат в основата на самия фундамент от идеи, свързан с „появата на света“ и „началото на времето“.<ref>Кр. Лещаков, Г. Кацаров. Теренни археологически проучвания в рамките на проект „скок във времето“ на ФАР в землището на с. Пъдарци, община Кърджали. АОР през 2007, С., 2008, стр.122 – 126.</ref><ref>M. Brennan, „The Stars the Stones (Ancient Art and Astronomy in Ireland)“, London 1983</ref><ref>Дерменджиев Н.,"Раждането” на времето („Пещерата – утроба“ и находката от с. Казичене)", БАН София 2009 г.</ref>