Разлика между версии на „Рисорджименто“

редакция без резюме
м (Без до момента ->неясно кога, по-устойчива във времето версия)
No edit summary
Идеята за италианско национално самосъзнание може да се открие в творбата на [[Джан Риналдо Карли]] „''Della Patria degli Italiani“'' (''За отечеството на италианците'')<ref>{{cite book|url=http://books.google.com/books?id=o0YLAQAAIAAJ&pg=PA380#v=onepage&q&f=false |title=Manuale della letteratura italiana – Alessandro D'Ancona, Orazio Bacci – Google Boeken |publisher=Books.google.com |accessdate=1 август 2012}}</ref>, издадена в [[1764]] г., където се разказва, че „един човек влязъл в едно кафене в [[Милано]] и смутил другите хора, казвайки че той не е нито чужденец, нито миланец. „''Какъв сте вие?''“ попитали го другите. „''Аз съм италианец!''“ отговорил той“.<ref>{{cite book|author=Holt, Edgar|title=The Making of Italy: 1815 – 1870|publisher=New York: Murray Printing Company|year=1971|pages=22 – 23}}</ref> Италианският [[национализъм]] се разраства в началото на [[XIX век|19 век]], когато Италия заедно с голяма част от [[Европа]] попада под господството и влиянието на [[Наполеон]].
 
Когато господството на Наполеон се приближава към своя край, владетелите, на които той е поверил управлението на много италиански държави, опитват да запазят властта си като използват националистическите идеи, полагайки така основите на революционното движение в следващия период. Сред тези владетели са италианският вицекрал [[Йожен дьо Боарне]] и кралят на [[Неапол]] [[Жоашен Мюра]]. Дьо Боарне се опитва да се добере до италианския престол и затова търси одобрението на [[Австрийска империя|Австрия]]. На [[30 март]] [[1815]] г. Мюра издава Прокламацията от Римини, с която иска от италианците да се разбунтуват срещу австрийските завоеватели.<ref>{{cite book|last=Nicassio|first=Susan Vandiver|title=Imperial City: Rome Under Napoleon|url=https://archive.org/details/imperialcityrome00nica|year=2009|publisher=[[University of Chicago Press]]|location=United States of America|edition=University of Chicago Press|isbn=978-0-226-57973-3|page=[https://archive.org/details/imperialcityrome00nica/page/220 220]}}</ref> След поражението на [[Първа френска империя|Френската империя]] на Наполеон се събира [[Виенски конгрес|Виенският конгрес]] ([[1814]] – [[1815]] г.), за да бъде възстановен редът в Европа. За Италия конгресът възстановява старото положение – смесица от многомножество малки независими държави под пряко управление или силно влияние на [[Австрийската империя]].
 
В този период борбата за италианското обединение е предимно срещу [[Австрийска империя|Австрийската империя]] и [[Хабсбурги]]те, тъй като те пряко владеят италоговорещата североизточна част на днешна Италия и са най-могъщата сила срещу обединението на италианските държавици. Австрийците потушават националистическите идеи, родени на италианския полуостров, както и в другите части на териториите на Хабсбургите. Австрийският дипломат [[Клеменс фон Метерних]], който има силно влияние върху [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]], твърди, че думата ''Италия'' е само „''географски израз''“.
189

редакции