Еньовден: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 19:
}}
 
'''Еньовден''' (''Яневден, Яновден, Иванден, Адриан, Ивъндън, Иван Бильобер, Драгийка'') е празник в [[Български народен календар|българския народен календар]], който се чества на [[24 юни]] всяка година. На същата дата [[Източноправославна църква|източноправославната християнска църква]] чества Рождение на св. [[Йоан Кръстител]], за да може да се адаптира към предхристиянските традиции. Вследствие на това се честват и именните дни на Еньо или Яне. В различните географски области името се произнася по различен начин – в [[Област София]] името на празника е Яневден, в [[Струга]] – Иванден, в [[Охрид]] – Ивъндън, във [[Област Велико Търново|Велико Tърново]] – Иван Бильобер или Драгийка. Първоначално празникът съвпадал с [[Лятно слънцестоене|лятното слънцестоене]], което е на 21/22 юни, затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него. На този ден своя имен ден празнуват всички с имена Енчо, Еньо, Даян, Даяна, Деница, Дилян, [[Диляна]], Диян/Диан, Дияна/Диана, Деян/Деан/Дея/Деа, Деяна/Деана, Билян, Биляна и имена на билки. (В списъкът на имената са включени всички, етимологично свързани със старобългарското тълкуване на Еньовден, като Еднажден, или езически – „Летен Игнажден“). Задължителен е обичаят за масово къпане.
 
Коренът на празника е свързан със [[Славянска митология|славянските фолклорни традиции]]<ref>Романска, Цветана, ''Славянски фолклор. Очерци и образци'', София, Наука и изкуство, 1970, с. 16</ref> и има много точни съответствия в обичаите на всички [[славянски народи]]. В [[Русия]] празникът се нарича ''[[Купала|Ива́н Купа́ла]]'' и се смята за езически народен празник. В [[Украйна]] името е ''Ивана Купала (Купайла)'', в [[Беларус]] името е ''Купалле''. Източните славяни отбелязват празника с традиционно нощно къпане в нощта преди Иван Купала. Също има задължително огън, който се прескача, а около него се танцува. Също както в България, се берат билки и се смята, че те имат най-голяма сила именно в тази нощ<ref>[http://www.ethnomuseum.ru/section62/2092/2089/4265.htm Ивановские травы] // Российский Этнографический Музей</ref>. В [[Полша]] празникът се нарича ''Ноц Швентоянска'' (Свети Иванова нощ) и е свързан с подобни народни ритуали: палене на огньове и прескачането им, палене на сламена кукла, къпане в реките, бране на билки и закичване на девойките с венци.