Политика (Аристотел): Разлика между версии

▲'''„Политика“''' ({{lang|el|Πολιτικά}}) е произведение на [[Аристотел]], което е в допълнение към неговите разработки по [[етика]], отнасящи се към индивида. В текста на трактата думите ''полис'' (πόλις) – град и ''политейа'' (πολιτεία) – държавно устройство – представят съвременните на Аристотел идеи за [[държава]], гражданска общност и [[общество]]<ref name="Лоз">{{cite book |title= Ελληνικa Политика и култура на древна Елада |last= Лозанова-Станчева|first= Ваня|authorlink= |coauthors= |year=2012 |publisher= Академично издателство „Проф. Марин Дринов“|location= София|isbn=978-954-322-477-7 |pages= 267|url= |accessdate= |quote= |lang= el}}</ref>{{rp|79}}. Аристотел разглежда [[полис]]а като естествена [[общност]] и го приема за по-важен от [[семейство]]то, което на свой ред е по-важно от индивида, ”защото общността трябва по необходимост да бъде по-важна от частта.“ Той възприема политиката по скоро като организъм отколкото като машина, и като сбор от части, никоя от които не може да съществува без другите. Представата на Аристотел за града е органична. Той е първият, който има такава представа за града.

▲Модерната представа за политическа общност е различна от разбиранията на Аристотел. Въпреки че той е бил наясно за съществуването и потенциала на големите империи, естествената общност според Аристотел е градът (полис), който функционира като политическа „общност“ или „сътрудничество“ (koinōnia). Целта на града е не толкова да избегне неправдата или да създаде икономическа стабилност, колкото да даде право на поне някои граждани да живеят добре и да извършват доблестни постъпки: „''Политическото партньорство трябва да се възприема като съществуващо за благородните постъпки, а не за целта да се живее заедно.''“<ref>Есета на Карл Поланий и К. Поланий (1957) „Аристотел откривател на икономиката“</ref>

▲Аристотел е известен с неговото изказване, че „човекът по природа е политическо животно“. Това определение се прояснява, като знаем, че в други свои текстове Аристотел уточнява, от една страна, че „човекът“ не е нито животно, нито бог, а е среда между тези две крайности, и от друга страна, че по своята същност е „животно, притежаващо ''логоса''“ т.е. способността да говори разумно и да обмисля действията си. Оттук известната формула: „''Човекът е политическо животно''“ означава, че само в полиса – организация, основана не на грубата сила, не на преходни интереси, не на божествени предписания – човекът може да осъществи добродетелта, заложена в неговата същност.