Моята борба: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.8
м шаблон, форматиране
Ред 1:
{{Книга
[[Файл:FrMeinKampf20050214.jpg|мини|Френско издание на „Моята борба“, 1934 г.]]
| име в оригинал =
'''''„Моята борба“''''' ([[немски език|нем.]] „''Mein Kampf“'', '''''„Майн Кампф“''''') е книга на [[Адолф Хитлер]], съчетаваща автобиография и излагане идеите на националсоциализма. В много страни тя се издава с оригиналното си заглавие на немски или транслитерирано. Книгата е преведена на всички популярни езици и издавана в много страни по света.
| корица =
| корица-текст =
| език = [[немски език|немски]]
| автор = [[Адолф Хитлер]]
| издадена-година =
| издадена-държава =
| създаден-година =
| създаден-държава =
| издателство =
| жанр =
| вид = [[памфлет]], [[автобиография]]
| публикувано в =
| поредица =
| предходна =
| следваща =
| издателство БГ = „Жар-птица“ (2001)
| преводач =
| ISBN =
}}
 
'''''„Моята борба“''''' ([[немски език{{lang|de|нем.]] „''Mein Kampf“''Kampf}}, '''''„Майн Кампф“''''') е книга на [[Адолф Хитлер]], съчетаваща [[автобиография]] и излагане идеите на [[националсоциализма]]. В много страни тя се издава с оригиналното си заглавие на немски или [[Транслитерация|транслитерирано]]. Книгата е преведена на всички популярни езици и издавана в много страни по света.
Основните тези в „Моята борба“ са, че човекът е биещо се животно, съответно нацията, бидейки общество от бойци, е бойна единица; всеки жив организъм, спрял да се бие за съществуването си, е обречен на изчезване; [[държава]] или [[раса]], спряла да се бие, я очаква същата съдба; бойният капацитет на дадена раса зависи от чистотата ѝ; еврейската раса, поради универсалността си, е [[Пацифизъм|пацифистка]] и интернационалистична по необходимост; пацифизмът е най-големият грях, тъй като означава предаването на страната в борбата за съществуване; индивидуалната [[интелигентност]] не е толкова важна, колкото [[воля]]та и [[решителност]]та; само физическата сила може да гарантира оцеляването на дадена раса, което прави военната структура задължителна; расите трябва да се бият и, ако немската раса е била обединена по-рано, е можела вече да владее света; над всичко армията трябва да бъде научена да вярва в непобедимостта си; за да бъде възстановена германската нация, хората трябва да бъдат убедени, че възстановяването на свободата посредством военна сила е възможно; ултимативната цел на образованието трябва да бъде да произведе германец, който може да бъде превърнат във войник с минимални усилия. <ref name="churchill 50-51">{{cite book |title= The Second World War: The Gathering Storm |last=Churchill |first=Winston |authorlink=Уинстън Чърчил |year=1948 |publisher=Houghton Miffin Company |location=United States of America |isbn=0-395-41055-X |pages=50 – 51}}</ref>
[[Файл:FrMeinKampf20050214.jpg|мини|ляво|Френско издание на „Моята борба“, 1934 г.]]
Основните тези в „Моята борба“ са, че човекът е биещо се животно, съответно нацията, бидейки общество от бойци, е бойна единица; всеки жив организъм, спрял да се бие за съществуването си, е обречен на изчезване; [[държава]] или [[раса]], спряла да се бие, я очаква същата съдба; бойният капацитет на дадена раса зависи от чистотата ѝ; [[Евреи|еврейската раса]], поради универсалността си, е [[Пацифизъм|пацифистка]] и интернационалистична по необходимост; пацифизмът е най-големият грях, тъй като означава предаването на страната в борбата за съществуване; индивидуалната [[интелигентност]] не е толкова важна, колкото [[воля]]та и [[решителност]]та; само физическата сила може да гарантира оцеляването на дадена раса, което прави военната структура задължителна; расите трябва да се бият и, ако немската раса е била обединена по-рано, е можела вече да владее света; над всичко армията трябва да бъде научена да вярва в непобедимостта си; за да бъде възстановена германската нация, хората трябва да бъдат убедени, че възстановяването на свободата посредством военна сила е възможно; ултимативната цел на образованието трябва да бъде да произведе германец, който може да бъде превърнат във войник с минимални усилия. <ref name="churchill 50-51">{{cite book |title= The Second World War: The Gathering Storm |last=Churchill |first=Winston |authorlink=Уинстън Чърчил |year=1948 |publisher=Houghton Miffin Company |location=United States of America |isbn=0-395-41055-X |pages=50 – 51}}</ref>
 
Относно външната политика в „Моята борба“ Хитлер заема позициите, че външната политика може да е безскрупулна; [[Обединено кралство|Англия]] и [[Италия]] са единствените възможни съюзници на [[Трети райх|Германия]]; никоя държава не би сключила пакт с пацифистка държава, ръководена от [[Демокрация|демократи]] и [[Марксизъм|марксисти]]; докато Германия не се бори за себе си, никой няма да ѝ помогне; загубените в [[Първата световна война]] провинции не могат да бъдат присъединени към Германия чрез помощ от [[Обществото на народите]], а единствено чрез военна сила; Германия не бива да повтаря грешката си и да воюва с всичките си врагове едновременно, а да нападне с цялата си мощ най-силния от тях; Германия има нужда от териториално разширяване в [[Европа]]; предвоенната [[Колониализъм|колониална политика]] на Германия е грешка и трябва да бъде изоставена; Германия трябва да търси териториално разширяване към [[СССР|Русия]] и най-вече към [[Балтийски държави|Балтийските републики]]; съюз с Русия не може да бъде толериран; война заедно с Русия срещу [[Западен свят|Запада]] би била престъпление, защото целта на съветите е триумф на международния [[юдаизъм]]. <ref name="churchill 50-51" />
 
== История на създаването ==
Първият том „Разплатата“ („Eine{{lang|de|Eine Abrechnung“Abrechnung}}) излиза на [[18 юли]] [[1925]] г. Вторият том - – „Националсоциалистическото движение“ („Die{{lang|de|Die nationalsozialistische Bewegung“Bewegung}}) – през [[1926]] г. Оригиналното заглавие е „Четири и половина години борба срещу лъжите, глупостта и коварството“. Неговият тогавашен съкилийник, помагал на Адолф Хитлер в писането на книгата – [[Рудолф Хес]], дава идея за по-краткото име на книгата – „Моята борба“.
 
В България е издадена през 2001 г. от издателство „Жар-птица“, което създава известна [[полемика]] в българското общество.
 
== Външни препратки ==