Химн на българската просвета: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 21:
 
== Оригинален текст на стихотворението "Кирил и Методий"<ref name=":0" /> ==
„Върви, народе възродени, <br>
към светла бъднина върви, <br>
 
с книжовността, таз сила нова, <br>
към светла бъднина върви,
съдбините си поднови! <br>
 
<br>
с книжовността, таз сила нова,
Върви към мощната просвета!...<br>
 
В световните борби върви <br>
съдбините си поднови!
от длъжност неизменно воден — <br>
 
и Бог ще те благослови! <br>
Върви към мощната просвета!...
<br>
 
Напред! Науката е слънце, <br>
В световните борби върви
което във душите грей! <br>
 
Напред! Народността не пада <br>
от длъжност неизменно воден —
там, дето знаньето живей! <br>
 
<br>
и Бог ще те благослови!
Безвестен беше ти, безславен!... <br>
 
О, влез в историята веч, <br>
Напред! Науката е слънце,
духовно покори страните, <br>
 
които завладя със меч!..." <br>
което във душите грей!
<br>
 
Тъй солунските двама братя <br>
Напред! Народността не пада
насърчваха дедите ни... <br>
 
О, минало незабравимо, <br>
там, дето знаньето живей!
о, пресвещени старини! <br>
 
<br>
Безвестен беше ти, безславен!...
България остана вярна <br>
 
на достославний тоз завет — <br>
О, влез в историята веч,
в тържествованье и в страданье <br>
 
извърши подвизи безчет... <br>
духовно покори страните,
<br>
 
Да, ро̀дината ни години <br>
които завладя със меч!..."
пресветли преживя, в беда <br>
 
неописуема изпадна, <br>
Тъй солунските двама братя
но върши дългът си всегда! <br>
 
<br>
насърчваха дедите ни...
Бе време, писмеността наша <br>
 
кога обходи целий мир; <br>
О, минало незабравимо,
за всесветовната просвета <br>
 
тя бе неизчерпаем вир; <br>
о, пресвещени старини!
<br>
 
бе и тъжовно робско време... <br>
България остана вярна
Тогаз балканский храбър син <br>
 
навеждаше лице под гнета <br>
на достославний тоз завет —
на отоманский властелин... <br>
 
<br>
в тържествованье и в страданье
Но винаги духът народен <br>
 
подпорка търсеше у вас, <br>
извърши подвизи безчет...
о, мъдреци!... През десет века <br>
 
сé жив остана ваший глас! <br>
Да, ро̀дината ни години
<br>
 
О, вий, които цяло племе <br>
пресветли преживя, в беда
извлякохте из мрътвина, <br>
 
народен гений възкресихте — <br>
неописуема изпадна,
заспал в глубока тъмнина; <br>
 
<br>
но върши дългът си всегда!
подвижници за права вяра, <br>
 
сеятели на правда, мир, <br>
Бе време, писмеността наша
апостоли високославни, <br>
 
звезди върху славянски мир, <br>
кога обходи целий мир;
<br>
 
бъдете преблагословени, <br>
за всесветовната просвета
о вий, Методий и Кирил, <br>
 
отци на българското знанье, <br>
тя бе неизчерпаем вир;
творци на наший говор мил! <br>
 
<br>
бе и тъжовно робско време...
Нек' името ви да живее <br>
 
във всенародната любов, <br>
Тогаз балканский храбър син
речта ви мощна нек' се помни <br>
 
навеждаше лице под гнета
 
на отоманский властелин...
 
Но винаги духът народен
 
подпорка търсеше у вас,
 
о, мъдреци!... През десет века
 
сé жив остана ваший глас!
 
О, вий, които цяло племе
 
извлякохте из мрътвина,
 
народен гений възкресихте —
 
заспал в глубока тъмнина;
 
подвижници за права вяра,
 
сеятели на правда, мир,
 
апостоли високославни,
 
звезди върху славянски мир,
 
бъдете преблагословени,
 
о вий, Методий и Кирил,
 
отци на българското знанье,
 
творци на наший говор мил!
 
Нек' името ви да живее
 
във всенародната любов,
 
речта ви мощна нек' се помни
 
в славянството во век веков!