Капуцински манастир (Пловдив): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 17:
'''Капуцинският манастир''' в [[Пловдив]] е мъжки [[Католицизъм в България|католически]] [[манастир]], който е седалище на [[Предстоятел|Главния настоятел]] на [[Капуцини (монашески орден)|капуцините]] в България.
== История ==
Мисията на капуцините в Пловдив е основана през 1841 г., когато на 21 март в града пристигат първите трима монаси от ордена. Един от тях е отец [[Андреа Канова|Анреа Канова]], ръкоположен по-късно за епископ в Цариград и избран за [[Софийско-пловдивски епископ|Апостолически викарий]] на [[Софийско-пловдивска епархия|Софийско-пловдивския викарият]]. През 1860-те години капуцините създават в Пловдив [[Католическа семинария (Пловдив)|духовна семинария]], в която започват да се обучават и първите българи, които по-късно постъпват в ордена. Първият българин, член на ордена, е отец Александър Драганчев, постъпил на обучение в семинарията през 1868 г. и завършил обучението си в село Буджа (днес предградие на град [[Измир]] в Турция). До 1885 г. мисията на капуцините е ръководена от Апостолическия викарий в Пловдив. През 1885 г. е избран първият Главен настоятел отец Лино от Щерцинг. През 1916 г. е избран и първият ръководител на викарият от средите на българите-капуцини - епископ [[Викенти Пеев]].<ref name=":1941" />
 
През 1921 г. тогавашният Главен настоятел отец Йероним Яржков закупува малка къща на улица Крали Марко в града, която негово става негово седалище. След това през 1924 г. отец Ангел Балов, закупува болницата на д-р Начков, която става резиденция на Главния настоятел, но първоначално се дава част от нея под наем. Тази година се счита за годината на основаване на Капуцинския манастир в Пловдив. През 1929 г. тогавашният ръководител на мисията отец Агнело Бехаим закупува двора на братя Киркови, с което се увеличава дворното място на резиденцията. През 1934 г. е построена [[Дева Мария – Царица на ангелите (Пловдив)|църквата „Дева Мария – Царица на ангелите“]] към манастира.<ref name=":1941" />
 
Между двете световни войни съставът на капуцинската мисия в България се бългализира. През 1941 г. капуцините в България честват 100 годишнината на мисията им и е издаден юбилеен сборник с материали за дейности на мисията по българските земи.<ref name=":1941">100-годишният юбилей на отеците капуцини в България (1841 – 1941). София, 1941</ref>