Химн на българската просвета: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 2:
[[Файл:Panayot Pipkov memorial plaque, Vasil Levski Str, Lovech.jpg|дясно|мини|Паметна плоча на входа на Петокласно мъжко училище „Йосиф I“, Ловеч]]
Като популярен '''химн на българската просвета''' се изпълнява песента „Върви, народе възродени“ по стихове от [[Стоян Михайловски]] и музика на [[Панайот Пипков]]. Известна е още и като „Химн на св. св. Кирил и Методий“. Текстът е публикуван за първи път в сп. [[Мисъл (списание)|"Мисъл"]], кн. 9–10, 1892 г. Оригиналното заглавие е "Кирил и Методий" с подзаглавие "Проект за български всеучилищен химн". Под текста авторът, подписан като Ст. Михайловский, подава датировка "Руссе, 1892 Априлий 15".<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://bgmodernism.com/Misul_g_1_1892_kn_9-10|заглавие=Кирил и Методий. Проект за български всеучилищен химн|фамилно_име=Михайловский|първо_име=Стоян|труд=Мисъл, кн. 9-10 (1892): 597–599|достъп_дата=25.06.2021
== История на създаването ==
Ред 19:
През XX век химнът "Кирил и Методий" е изпълняван от много музикални състави на българските училища.
== Съдържание, композиция и значение на текста ==
Творбата е окачествена като "един от най-светлите химни на българската просвета и култура",<ref>{{Cite journal|last=Чернокожев|first=В|date=София: Хемус, 1994: с. 237|title=Михайловски, Стоян Николов|journal=Шишкова, М. & Беляева, С. & Дачев, М., ред. Речник по нова българска литература 1878–1992|pages=}}</ref> като "една от най-знаковите песни в историческото развитие на модерна България", "едно от най-стабилните словесни изражения на модерната българска идентичност"<ref name=":1">{{Cite journal|last=Rikev|first=Kamen|title="Кирил и Методий" от Стоян Михайловски: изгубени и възстановени идеологически понятия в българската култура|url=https://journals.umcs.pl/zcm/article/view/473|journal=Zeszyty Cyrylo-Metodiańskie|volume=no 3 (2014): 21–33|pages=}}</ref>. В него братята снабдяват българите "с понятийна система, която остава гаранция за пълнотата на тяхното човешко достойнство"<ref>{{Cite journal|last=Szwat-Gyłybowa|first=Grażyna|date=Red. nauk. G. Szwat-Gyłybowa. Warszawa: SOW, 2011, 312–314|title=Święto piśmiennictwa bułgarskiego|journal=Leksykon tradycji bułgarskiej}}</ref>.
Текстът притежава триделна композиция:
* призив-благослов на светите братя към народа (строфи 1–4)
* историческа ретроспекция (строфи 5–10)
* похвална оценка за братята (строфи 11–12) с благослов към тях (13–14).<ref name=":1" />
В текста главният обект на прослава са възроденият народ и солунските братя. Книжовността е представена като инструмент за исторически възход. Новосъздадената писменост представлява доброволен личен дар на братята към народа. Кирил и Методий се проявяват като пророци на (второто) българско възраждане през XIX век. Мисията на народа е да цивилизова, християнизира, одухотворява вече придобитите с меч земи. Текстът съвместява библейско-религиозни, възрожденски и българизирани просвещенски, романтически и позитивистични понятия.<ref name=":1" />
През XX и XXI в. химнът "Кирил и Методий" се възприема неразлъчно с мелодията на Панайот Пипков като песен. В българската култура това е обратен случай на баладата "Хаджи Димитър" от Христо Ботев, постепенно лишила се от своя песенен характер през същия период.
== Оригинален текст на стихотворението "Кирил и Методий"<ref name=":0" /> ==
| |||