Уикипедия

Балада: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Премахнати редакции на 212.25.54.153 (б.), към версия на Vodnokon4e
Етикет: Отмяна
Добавени различни значения на термина, история на понятието, библиография.
Ред 1:
'''Баладата''' е поетическо лирико-епично произведение с фантастичен сюжет, обикновено от народните легенди и предания.<ref name=":0">[https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B0/ Балада]. ''Речник на българския език.'' Институт за български език на БАН [онлайн издание].</ref>
'''Балада''' е повествователна [[поема]] с фантастичен сюжет, често на [[фолклор]]на или митологична основа.<ref>[http://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/балада/ ibl.bas.bg]</ref> Обикновено е съставена от кратки, редуващи се четристишия и прости повтарящи се рими, често придружавани от припев.
 
В националните езици съществуват различни значения на термина. Паралелно с това произведенията, които днес се смятат за балади, имат различни исторически корени.
Ако е базирана на политическа или религиозна тема, баладата може да е [[химн]].
 
В българската традиция се говори за ''народни балади'' (фолклорни песни с фантастични мотиви) и ''авторски'' / ''литературни балади''.<ref name=":1">{{Cite journal|last=Богданов|first=Иван|title="Балада"|journal=Енциклопедичен речник на литературните термини.|volume=София: Петър Берон, 1993: 51}}</ref> Често литературната балада развива мотиви и образи, почерпени от фолклора (напр. ранения, но неумиращ юнак, дивите животни и самодивите в "Хаджи Димитър" от Хр. Ботев), или представлява авторска преработка на народна балада (напр. "Изворът на Белоногата" от П. Р. Славейков или "Чумави" от П. П. Славейков).
== Балади от балканския фолклор ==▼
Баладите на Балканския полуостров са започнали да се разпространяват в древни времена, когато хората още са вярвали в митични същества, затова е митичен и мотивът им.
 
Спецификата на баладата се състои в прекрачване на установените социални и морални граници, което води до тайнствена намеса на външни, най-често злокобни сили. Класическата представа за баладата я свързва с пеене, често с музикален съпровод и танци.
Героите в баладите са поставени в необикновена случка с труден избор и трагични последици. В името на клетвата, някой от тях бива възпрепятстван от хармонията си.
 
▲== Балади отВ балканския фолклор ==
Широко разпространен по тези места е мотивът за „Вградена невяста“, срещащ се в някои български, сръбски, румънски и гръцки балади. В него се разказва за постройка, която през деня се гради, а нощем се руши. За да отстрани този проблем, някой от работниците вгражда във въпросната постройка живо същество, най-често неговата невяста (младата му жена), но не по негова воля. Такъв пример е българската балада „Троица братя град градяха“. Тогава хората са вярвали, че всяка сграда им неин „дух-пазител“. Друго произведение от този вид е „Изворът на белоногата“ от [[Петко Славейков]].
В творчеството на балканските народи се срещат множество сходни мотиви и образи. Това говори за древните корени на баладата на Балканския полуостров и за популярността на този род песни.
 
Широко разпространен на Полуострова е мотивът „вградена невяста“, срещащ се в български, сръбски, румънски, гръцки балади. Този мотив е вариант на общия мотив за вграждането – заздравяване на строеж чрез жертва. При мотива за вградена невяста се разказва за постройка (мост, църква, манастир), която денем се гради, а нощем се руши по необясними причини. За да се свали прокобата, се действа според древно поверие – да се "вгради" жив човек или неговата сянка в строежа. Вграждането обикновено се осъществява против волята на вградения, понякога дори без неговото знание. Вграденият човек (най-често любима или млада съпруга на някой от зидарите) умира скоро след неговото вграждане. Пример за българска балада, развиваща този мотив, е „Троица братя град градяха“. В румънския фолклор е широко позната легендата за [[Майстор Манол]], в гръцкия – баладата "Мостът на Арта".
== Първите балади ==
Първите балади били напечатани само от едната страна на евтина хартия и били разпространявани по английските улици през 16 век. Те често били злободневни, хумористични или подривни; легендите за [[Робин Худ]] и шегите на Пък били разпространени по този начин.
 
== В Западна Европа ==
Нови балади били писани за актуални събития като пожари, раждането на чудовищни животни и така нататък. Сатиристичните и роялистките балади допринесли за политическата пропаганда от 17 век.
Баладата се заражда през XIII в. в Южна Франция отначало като жанр на рицарската поезия.<ref name=":1" /> На британска земя се появява към края на Средновековието, вероятно през XV в., когато менестрелите, чието социално положение и търсене рязко спадат, започват да предлагат на по-широка публика своето разказваческо изкуство, като използват народни песни, опиращи се върху симетрично изграден сюжет в опростени четиристишия.<ref name=":2">{{Cite journal|last=Фаулър|first=Роджър|title="Балада"|journal=Речник на съвременните литературни термини.|volume=София: Наука и изкуство, 1993: 23–24}}</ref>
 
От XVIII в. започва събирането и издаването на народни балади.
[[Томас Пърси]], Робърт Харли, Франсис Джеймс Чайлд, сър Уолтър Скот и Джеймс Хог са ранни колекционери и издатели на балади. Публикацията на Пърси „Литературно наследство от древните поеми“ и колекции на Харли като „Балади от Багфорд“ спомагат много за началното изучаване на баладите.
 
През Романтизма (кр. XVIII – XIX в.) жанрът се превръща в знак за уникално народно творчество, паметник на героичното минало<ref name=":2" /> и отразител на народния дух. Редица автори популяризират баладата чрез свои преработки и оригинални творби: в Германия Й. В. Гьоте ("Горският цар"), Фр. Шилер ("Ръкавицата"), Л. Уланд ("Проклятието на певеца"), в Шотландия – [[Робърт Бърнс|Р. Бърнс]], в Англия – [[Самюъл Тейлър Колридж|С. Колридж]], в Русия – [[Василий Жуковски|В. А. Жуковски]] ("Светлана"), [[Александър Пушкин|А. С. Пушкин]] ("Песен за мъдрия Олег"), [[Михаил Лермонтов|М. Ю. Лермонтов]] ("Бородино"), в Полша – [[Адам Мицкевич|А. Мицкевич]] (сбирката "Балади и романси").<ref name=":1" />
== Литературни балади ==
 
Литературни балади са тези, които са създадени и написани по тържествен повод. Те стават известни с конотациите си към фолклорната автентичност и добиват широка популярност по времето на Романтизма, в края на 18 век. Литературните балади също могат да бъдат придружавани от музика, като например „[[Горски цар (балада)|Горски цар]]“ на [[Франц Шуберт|Шуберт]] и „Затворникът“ на
== В българската литература ==
[[Йохан Волфганг фон Гьоте|Гьоте]]. В романтичната опера използването на балада може да се използва за подчертаване или контрапункт на театралния момент. Балади могат да се открият в оперите „[[Летящия холандец]]“ на [[Рихард Вагнер|Вагнер]] и „[[Отело]]“ на [[Джузепе Верди|Верди]].
Българските автори черпят от постиженията както на европейските творци, така и от традицията на народните балади. Жанрът е престижен още през Възраждането (напр. Н. Геров – "Стоян и Рада", Р. Жинзифов – "Кървава кошуля", П. Р. Славейков – "Изворът на Белоногата", Хр. Ботев – "Хаджи Димитър"). След Освобождението на България и през ХХ в. баладата продължава да бъде популярен жанр (Ив. Вазов – "Клепалото бие", "Кулата", "Легенди при Царевец", П. П. Славейков – "Чумави", "Неразделни", К. Христов – "Русалка", А. Разцветников – "Удавници", Н. Хрелков – "Среднощна коситба", М. Исаев – "Балада за живата песен").<ref name=":1" />
 
== Значения на термина ==
Освен като лирико-епично произведение с фантастичен сюжет със своите разновидности на ''народна'' и ''литературна балада'', понятието притежава други нюанси в европейските езици, напр.:
 
* в най-общ смисъл: съчетание от думи, предназначени за някаква мелодия, включително безсмислени стихове в съчетание с позната мелодия<ref name=":2" />
* песен с повествователен характер. Първоначално такива песни са били вокално-инструментален съпровод към някой танц<ref>{{Cite journal|last=Cuddon|first=J. A.|title="Ballad"|journal=Dictionary of Literary Terms and Literary History.|volume=Penguin Books, 1991: 77}}</ref>
* с уточненията ''шотландска балада'', ''френска балада'', насочващи към строгите характеристики на жанра в отделната национална традиция.<ref>{{Cite journal|last=Sławiński|first=Janusz|title="Ballada", "Ballada francuska"|journal=Głowiński, M. & T. Kostkiewiczowa & A. Okopień-Sławińska & J. Sławiński, eds. Słownik terminów literackich.|volume=ZNiO, 1976: 43–44}}</ref>
 
Във всички употреби на понятието до днес продължава да се съдържа идеята за [[песен]], изпълнявана пред широка публика.
 
== Баладична опера ==
Line 25 ⟶ 35:
 
== Популярна песен ==
През 20втората половина на ХХ век в България терминът „балада“ приема значението на популярна песен с романтичен или сантиментален характер, най-често в бавно темпо. Практически всяко вокално или инструментално произведение с повествователен характер може да се окачестви като "балада".<ref name=":0" />
 
== Бележки ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Балада“.