Светослав Славчев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1:
{{Личност
| име = Светослав Славчев
| име-оригинал =
| категория = писател
| описание = български писател
| портрет = Svetoslav Slavchev.JPG
| портрет-описание = Светослав Славчев, София, 2012 г.
| роден-място националност = [[Луковит]], [[{{България]]}}
| работил =
| починал-място = [[София]], България
| вложки = {{Личност/Писател
| категория = писател
Line 35 ⟶ 32:
Книгите му са превеждани на руски, немски, чешки, полски, японски и др. Макар че официално се пенсионира през 1988 г., става управител и главен редактор на „Домино“, една от първите частни издателски къщи в страната, която продължава да съществува до 1996 г.
 
Оттегля се от писателското поприще през 1999 г., но продължава да работи като редактор и журналист, главно в някои здравни периодични издания като „Живец“ и „Здравен вестник за пенсионера“.<ref>Емануел Икономов, ''Човекът космос'', Емануел Икономов, Списаниесписание „8“, 12/2016 г.</ref>
 
През 2000 г. той е удостоен с най-престижната българска награда за научна фантастика ''[[Гравитон]]'', а през 2016 г., няколко седмици преди смъртта си, получава също наградата ''[[Булгакон]]'' за цялостния си принос към жанра.<ref>Величка Ачева, [http://pz-info.com/вижте-къде-отидоха-фантастичните-наг/ ''Вижте къде отидоха фантастичните награди''], Величкаpz-info.com, Ачева]7 септември 2016 г.</ref> През 2006 г. издателство „[[Аргус (издателство)|Аргус]]“ публикува том с негови избрани произведения, озаглавен „Незабравимо. Светослав Славчев“.
 
Вицепрезидент е на българската секция на Международната асоциация на писателите криминалисти ([[AIEP]]) до 2015 г. Умира през 2016 г., пет месеца след смъртта на своята съпруга.<ref>[https://www.spisanie8.bg/новини/събития/4705-отиде-си-бащата-на-инспектор-стрезов.html ''In memoriam: Отиде си бащата на инспектор Стрезов''], Списаниесписание „8“], 5 ноември 2016 г.</ref>
 
== Творчество ==
Първата му книга е „Кръвта на цивилизацията“ (1947 г.) и е посветена на борбите около петрола. С голямо значение за избора му на лекарското поприще е книгата „Сан Микеле“ на [[Аксел Мунте]].<ref>''Човекът Космос'', Емануел Икономов, В: [http://bgf.zavinagi.org/index.php/Многоликата_вселена_на_д-р_Славчев Алманах ФантАstika/2016]</ref> Автор е на повече от 25 книги, 35 телевизионни, радиопиеси, сценарии, очерци и статии. Отначало пише научно-популярни книги. С научна фантастика се занимава от 1962 г.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://bgf.zavinagi.org/index.php/Светослав_Славчев | заглавие= Светослав Славчев – БГ фантастика|достъп_дата = 17 септември 2015}}</ref>
 
Светослав Славчев пътува из цяла Европа, чете и говори на руски, английски, немски и френски, и има досег с постиженията на източноевропейската и западноевропейската култура. Сред научните му занимания са историята, психологията и криминалистиката. До края на живота си проявява интерес към загадъчните природни феномени, технологичните открития, медицинските нововъведения и необясними явления като ясновидството и телепатията. Той е близък приятел на българските писатели [[Стефан Дичев]], [[Владимир Голев]], [[Атанас Мандаджиев]], [[Емануел Икономов]] и др. Славчев неведнъж е изразявал възхищението си от писатели като [[Ерих Мария Ремарк]], [[Джек Лондон]] и [[Йордан Радичков]]. Сред любимите му четива са разказите на американските фантасти [[Едгар Алън По]], [[Рей Бредбъри]], [[Робърт Шекли]] и [[Клифърд Саймък]]. Трайна е също обичта му към руските писатели [[Илф и Петров]], [[Фьодор Достоевски]], [[Антон Чехов]], [[Исак Бабел]] и [[Михаил Булгаков]].<ref>[http://bgf.zavinagi.org/index.php/Многоликата_вселена_на_д-р_Славчев ''Многоликата вселена на д-р Славчев'' от Емануел Икономов], Алманах ФантАstika., 2016.</ref>
 
Възгледите на Славчев по отношение на поетиката на краткия разказ и романа са близки до застъпваните от неговите разказвачи – техният език е увлекателен и лек, а сюжетът е характерен с грабващо начало и запомнящ се, понякога ироничен обрат във финала. Посланието е най-често с ясен хуманистичен заряд, но без претенциозност или дидактизъм,<ref name="Тера">„Писано и неписано“ (интервю, 2012 г.), Николай Тодоров, ''Тера Фантастика'', бр. 16, 1/2017</ref> и бива подсказано или с думите на героите, или с намесата на самия автор, рядко краят е оставен отворен и никога не е двусмислен. Тези традиционни представи карат Славчев да се дистанцира от експериментите на [[постмодернизъм|постмодернизма]], въпреки че е запознат с школи като [[структурализъм|структурализма]] и [[нова критика|новата критика]]<ref name="Тера"/>