Драговски камък: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (- пък + ) |
Редакция без резюме |
||
Ред 13:
'''Драговски камък''' (местното население го нарича ''Драгьовски камик'') е връх в [[Гребен (планина)|Гребен планина]] с височина 1118 м. GPS координати: 42°50’35” с.ш. и 22°42’36” и.д.
Намира се между трънските села [[Врабча]] и [[Филиповци (област Перник)|Филиповци]] като по-подходящият и лек маршрут за изкачване е от Врабча. Върхът е наричан още „Трънският Матерхорн“. Гледан отдалеч прилича на пирамида. Източно от върха в ниското се намира Бежанската пещера, за която има предание, че тунел я е свързвал с крепостта на върха.
На Драговски камък се е издигала антична крепост достъпна само от северозапад, чиито стени са били изградени от ломен камък без спойка. Крепостта е имала стратегическо значение над долината на р. Клисура. Под върха в югоизточната част на възвишението е имало неукрепено праисторическо селище, населявано според откритите останки през [[Късна бронзова епоха|къснобронзовата]] и [[Халщатска епоха|раннохалщатската епоха]].<ref> Митова-Джонова, Димитрина, „Археологическите паметници в Пернишки окръг“, София, 1983 г.</ref>
През XI век крепостта на върха заедно с целия Трънски край влиза в пределите на [[Самуил|Самуилова България]] след като източните предели на царството са паднали под византийска власт. През 1004 и 1016 г. византийският император [[Василий II Българоубиец]] прави два неуспешни опита за обсада на Перник и свързаната с него система от крепости в областта, сред които и Драговски камък, по това време защитавана от войводата Драгота. Чак през 1018 г. с превземането на столицата Охрид и обезсмислянето на по-нататъшната съпротива Перник се предава на византийците, а заедно с него и крепостта Драговски камък.<ref>Николай Симов Николов, „Село Врабча, Трънско“, издателство „Шамбала“, 2021 г., стр.14</ref>
== Източници ==
| |||