Драговски камък: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 17:
На Драговски камък се е издигала антична крепост достъпна само от северозапад, чиито стени са били изградени от ломен камък без спойка. Крепостта е имала стратегическо значение над долината на р. Клисура. Под върха в югоизточната част на възвишението е имало неукрепено праисторическо селище, населявано според откритите останки през [[Късна бронзова епоха|къснобронзовата]] и [[Халщатска епоха|раннохалщатската епоха]].<ref> Митова-Джонова, Димитрина, „Археологическите паметници в Пернишки окръг“, София, 1983 г.</ref>
 
През XI век крепостта на върха заедно с целия Трънски край влиза в пределите на [[Самуил|Самуилова България]] след като източните предели на царството са падналипадат под византийска власт. През 1004 и 1016 г. византийският император [[Василий II Българоубиец]] прави два неуспешни опита за обсада на Перник и свързаната с него система от крепости в областта, сред които и Драговски камък, по това време защитавана от войводата Драгота. Чак през 1018 г. с превземането на столицата Охрид и обезсмислянето на по-нататъшната съпротива Перник се предава на византийците, а заедно с него и крепостта Драговски камък.<ref>Николай Симов Николов, „Село Врабча, Трънско“, издателство „Шамбала“, 2021 г., стр.14</ref>
 
== Източници ==