Врабча: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 31:
Късноантичната и средновековна крепост „Градище“ се намира на едноименната височина на 720 метра северозападно по права линия от центъра на селото. Изградена е на естествено защитено възвишение. Стената е била изградена от ломен камък, споен с хоросан. Очертава се под вал, но се е виждала и над повърхността. Съществувала е и през ранното Средновековие. Надморска височина: 1093 метра. GPS координати: 42°52’16” с.ш. и 22°42’01” и.д.<ref>Митова-Джонова, Димитрина, „Археологическите паметници в Пернишки окръг“, София, 1983 г.</ref> В миналото на върха на едноименното възвишение са се провеждали събори, в последните години те се правят в центъра на селото.<ref name="ReferenceA">Тонин, Димитър, „Трънски край“, Енциклопедичен пътеводител, 2017 г., Издателство „Шамбала“</ref>
В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от [[1623]] – [[1624]] година селото е отбелязано под името ''Върабча'' с 28 [[джизие]] [[хане]]та (домакинства).<ref>Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 295</ref> Отбелязвано е също и като ''Вирабеч (Врабец)'' в 1453 г., ''Вирабчу (Вирабчо)'' в 1576 г., ''Вирабча'' в 1624 г.,<ref>Стойков, Р. Наименования на български селища в турски документи на Ориенталския отдел на Народната библиотека „В. Kоларов“ от ХV, ХVI, ХVII и ХVIII в., т. 1 1961, стр.384</ref><ref>Стойков, Р. Селищни имена в западната половина на България през ХVI в. (по турски регистър за данъци от 984 / 1576 – 77 г.). Eзиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. С., 1960, 446.</ref><ref>Извори за Българската история. С. БÀН. Т. ХVI, 1972 (Турски извори), стр.178</ref> ''Врабча'' в 1451 г.,<ref>Извори за Българската история. С. БÀН. Т. ХIII, 1966 (Турски извори), стр.364</ref> Врабча в 1878 г.<ref>Руска триверстова карта от 1878 г. Поправена и допълнена през 1904. С., 1932.</ref> Населението във Врабча по време на османското владичество винаги е било изключително
На 30 декември [[1877]] година в с. Врабча капитан [[Симо Соколов]] обявява Знеполско-Краищенско въстание, обхванало районите на Западните български покрайнини. Това е част от националноосвободителното движение на българите, съвпаднало с Руско-турската освободителна война (1877 – 1878). Същия ден завършва прехвърлянето на Западния отряд на руската армия през [[Стара планина]].
| |||