Либахово: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 37:
Кукушкият околийски училищен инспектор [[Никола Хърлев]] пише през 1909 година:
{{цитат|Либаово, 18 /III, 1/2 ч. от [[Геракарци|Гиракарци]]. 20 български екзархийски къщи, чифлик. През зимата тук живеят 6-7 влашки семейства<ref name="Извори 85">{{cite book |title= Рапорт по ревизията на селските български училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство |last= Хърлев |first=Никола |year= 1998 |publisher=Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ |location=София |pages= 85 }}</ref> - националисти. Поминъкът е земеделие, лозарство и бубарство. Черквата отворена, няма никакви имоти. Училището (вакъф) е двуетажно: ниска изба, само класна стая с дюшеме, без таван, големина 6Х5Х2 1/2, добре осветявана. Съградено е в 1905 г.<ref name="Извори 86">{{cite book |title= Рапорт по ревизията на селските
Според кукушкия околийски училищен инспектор [[Никола Хърлев]] през 1909 година ''Либаово'' има 20 български екзархийски къщи, всички чифлик. Зимно време в селото живеят и 6-7 [[власи|влашки]] семейства - „националисти“, т.е. с [[Румънска пропаганда сред куцовласите|румънско съзнание]]. Основен поминък е земеделието, лозарството и бубарството. Двуетажната сграда на българското училище е съградена през 1905 година.<ref name="Хърлев">Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 85-86.</ref>
| |||