Гай Рабирий Постум: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking |
м шаблон, форматиране; форматиране: 6lokavica, нов ред, тире-числа (ползвайки Advisor) |
||
Ред 1:
{{Личност|римлянин
| име-оригинал =
| описание = [[Римска империя|римски]] [[конник]], [[банка|банкер]] и [[сенатор]]
| портрет =
| портрет-описание =
| род =
}}
'''Гай Рабирий Постум''' e [[Римска империя|римски]] [[конник]], [[банка|банкер]] и по-късно [[сенатор]] на [[Римската република]] през [[1 век пр.н.е.]]
Произлиза от фамилията [[Рабирии]] и е син на ''Гай Куртий''. Осиновен
Рабирий е банкер и дава назаем големи суми за подкупи на [[египет]]ския цар [[Птолемей XII]] Авлет.
Когато през [[55 пр.н.е.]] [[Авъл Габиний]] поставя царя отново на трона, Рабирий става финансов [[министър]] (''dioiketes''). През [[54 пр.н.е.]] напуска [[Египет]] и скоро след това е обвинен в [[Рим]] от народния трибун [[Гай Мемий (трибун 54 пр.н.е.)|Гай Мемий]]. [[Цицерон]] го защитава 54 пр.н.е. успешно с речта ''Pro Rabirio Postumo'', която е запазена.
През гражданската война той се бие на страната на [[Юлий Цезар]], който го приема през [[49 пр.н.е.]] в [[Сенат]]а.<ref>Цицерон, ad familiares 2, 16, 7 (als Curtius). </ref> През 48 пр.н.е. е [[претор]], 47 пр.н.е. е [[проконсул]] на провинция [[Азия (римска провинция)|Азия]], 46 пр.н.е. служи като [[легат]] на Цезар в [[Северна Африка (римска провинция)|Северна Африка]]. Желае да кандидатства да стане [[Консул (Древен Рим)|консул]] за 45 пр.н.е.<ref>Цицерон, ad Atticum 12, 49, 2. </ref>
== Литература ==
* Hans Georg Gundel: Rabirius 3. In: Der Kleine Pauly, Bd. 4 (1972), Sp.
== Външни препратки ==
| |||