Андон Геров: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 22:
Професор '''Андон Пейчев Геров''' произхожда от рода на [[Найден Геров]] в [[Копривщица]]. Остава на тримесечна възраст сирак, той от малък работи и учи. През 1922 година завършва [[Средно училище „Любен Каравелов“ (Копривщица)|гимназия в Копривщица]] и постъпва като студент в Агрономическия факултет на [[Софийския университет]], при професорите Георги Бончев, Николай Стоянов, Иван Странски, Жельо Ганчев. Дипломната му работа е поместена от професор архимандрит доктор [[Евтимий Сапунджиев]] в „Юбилеен сборник на миналото на Копривщица“, тъй като има значение за животновъдството в района. Той определя тревостоя и ботаническия му състав в околностите на града, важни фактори за развитието на животновъдството в селището.
 
През 1928 година Андон е ръководител на секцията по говедовъдство и овцевъдство в държавния завод за добитък „Клементина” в [[Победа (област Плевен)|Победа]]. Три години след дипломирането си като агроном отива на специализация в [[Германия]], първо във висшето земеделско училище в гр. Халена Заале[[Хале]], а после в опитната станция по овцевъдство „Руледорф” близо до [[Берлин]], специализира в периода 1929– 1931г. Съвместната му работа с доцент Карл фон Патов оказва благоприятно влияние върху развитието му като учен. Под негово насърчение Геров написва на немски език първия си научен труд. „Принос за опознаване на българското сиво говедо”, публикуван в немско списание.
 
Като агроном завършва специализацията и се завръща в България, отново в „Клементина”. Там усилията му са съсредоточени към селекционирането на сиво искърско говедо в млечно-работен месен тип. След това заминава в [[Плевен]], където работи като районен инспектор по скотовъдство. Научната дейност продължава и той се явява на конкурс за директор на държавното депо за добитък „Каяборун” до [[Ямбол]]. Тук има относителна самостоятелност, която му дава възможности за нови експерименти.