Битолски надпис: Разлика между версии

[[Файл:Bitolski nadpis.jpg|мини]]

Намерен е през декември 1956 година в [[Народна република Македония]] при събарянето на [[Сунгур Чауш бег джамия]] в град [[Битоля]], която вероятно е градена с камъни от [[Битолска крепост|Битолската крепост]]. В него владетелят съобщава за обновяването на Битолската крепост и упоменава, че е цар на [[България]] и „българин по род“.<ref>Николова, В., Куманов, М., България. Кратък исторически справочник, том 3, стр. 59</ref> Информация за откритата плоча се разчува незабавно в града и е изнесена в България с помощта на македонския българин [[Панде Ефтимов]], [[Политически терор в Социалистическа република Македония|репресиран многократно заради Българското си самосъзнание]]. По това време той среща в Битоля свой съгражданин, който му разказва, че на един строеж, са открили мраморен камък с някакви надписи по него.<ref>[http://imedia.bnt.bg/predavanyia/v-kadur/kamakat-na-straha Камъкът на страха, филм на Коста Филипов] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160724203606/http://imedia.bnt.bg/predavanyia/v-kadur/kamakat-na-straha |date=2016-07-24 }}.</ref> На следващата сутрин те отиват на строежа, където Панде вижда надпис на който се разчита думата „българин“. Прави няколко снимки с фотоапарата си и отнася материалите в българското посолство в Белград, заради което впоследствие е осъден.<ref>[http://portal-bg1.ning.com/page/pande-evtimov-e-prviya-nositel е`библиотека „паметта на българите“]. Панде Евтимов – големият българин.</ref> Снимка на надписа е изпратена в България и през 1959 г. от друг местен човек – Георги Калоянов, на професор [[Александър Бурмов]], който прави публикация за надписа в сп. „Пламък“.<ref>[http://www.old.fakel.bg/index.php?t=3231 сп. Факел]. Как Йордан Заимов възстанови Битолския надпис на Иван Владислав? 3 декември 2013, автор: Василка Тъпкова-Заимова.</ref> По това време София избягва да дава гласност на тази информация, понеже Белград и Москва подобряват чувствително отношенията си след разрива през 1948 г. Все пак, след Мартенския пленум на ЦК на БКП от 1963 година, официалната власт открито започва да критикува водената между 1944 – 1958 година в България македонистка политика и недвусмислено променя позициите си. Така, надписът е разчетен окончателно, след като българските учени [[Йордан Заимов]] и съпругата му [[Василка Тъпкова-Заимова]] се добират до Битолската плоча през 1968 година. Това става, след като от Съюза на учените в България е организирана екскурзия в Македония, при която в Битолския музей съпрузите, които предварително са подготвени, взимат отпечатък на надписа. Така се възстановява по-голямата част от текста, който е публикуван в труда „Битолския надпис на Иван Владислав, самодържец български. Старобългарски паметник от 1015 – 1016 година.“, издаден от БАН през 1970 г. Този факт нанася тежък удар на привържениците на [[македонизъм|македонизма]], като директорът на Битолския музей, който е сърбин, след публикацията незабавно е уволнен, а плочата задълго е прибрана в хранилището на музея. Като пример за огромното историческо и политическо значение на надписа може да се даде неотдавнашен скандал в [[Северна Македония]], възникнал при изготвянето на туристически каталог на Битоля. [[Франция|Френското]] [[консулство]] в Битоля, спонсориращо изготвянето на каталога, използва за корицата част от текста на плочата, съдържаща думата „български“. Забелязано от местните власти, това предизвиква гневна реакция и спиране на каталога от печат. Френският [[Консул (дипломация)|консул]] се извинява за „недоглеждането“ и каталогът е издаден с друга снимка на корицата.<ref>Отразено в [http://www.focus-news.net/?id=n573267 Битоля е била представена в каталог като български град] и

 

== Съдържание на надписа ==