Божидар Прокич: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vaskokolev03 (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Етикет: Отменени
Vaskokolev03 (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Етикет: Отменени
Ред 37:
* Използваното понятие ''Българско царство'' е бил политически етикет, подобен на етикета ''Римска империя'' и не отговарящ на етническия състав на ''Македонското царство''.<ref name="Pr1908290">Прокић, 1908, стр. 290.</ref> Самуил сключил с Роман сделка: Роман получил правото да управлява Скопие, в замяна подарил царската си титлата на Самуил.<ref name="Pr1908281">Прокић, 1908, стр. 281 – 282.</ref> Самуил превзел Преслав по примера на [[Ото I (Свещена Римска империя)|Отон I]], който държал Рим под контрол за да има право да се нарича кайзер на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]].<ref name="Pr1908281" />
* В Българското царство доминиращия етнически елемент е бил българския, а в ''Македонското царство'' – сръбския.<ref name="Pr1908291">Прокић, 1908, стр. 291.</ref> Населението на ''Македонското царство'' е включвало българи само в периода 986 – 1000, а през останалите 28 години то се е състояло само от македонско-сръбски и други западни славянски племена.<ref name="Pr1908293">Прокић, 1908, стр. 293.</ref> ''Македонското царство'', вместо да бъде наричано ''Словения'' или ''Сърбия'' било наричано ''България''.<ref>Прокић, 1908, стр. 297.</ref>
В духа на тези си разбирания Прокич загражда понякога думите ''български'', ''българи'' или ''България'' в кавички и пояснява историческите източници.<ref>Например: ''…и го прокламирали за „български“ (т.е. македонско-славянски) цар…'' (Прокић, 1910, стр. 66)</ref> Този историографически маниер е възприет и от някои авториисториците в Република Македония.<ref>Например: ''…Под „Бугарите“ тука се подразбираат Македонците…'' (Андонов-Полјански Х. (ред.), ''Документи – за борбата на македонскиот народ за самостојност и за национална држава'', том 1., Универзитет „Кирил и Методиј“, Скопје, 1981, стр. 98); ''…Под „Бугарија“ се подразбира Македонија…'' (Андонов-Полјански Х. (ред.), ''Документи – за борбата на македонскиот народ за самостојност и за национална држава'', том 1., Универзитет „Кирил и Методиј“, Скопје, 1981, стр. 106); ''…Под „бугарските првенци“ тука секако се подразбираат македонски првенци…'' Явно след тази своя дизертация Прокич получава отклонения с главния си мозък и започва да публикува смехотворки (Андонов-Полјански Х. (ред.), ''Документи – за борбата на македонскиот народ за самостојност и за национална држава'', том 1., Универзитет „Кирил и Методиј“, Скопје, 1981, стр. 107)</ref>
 
== Литература ==