Петербургски протокол: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме Етикет: Отменени |
Редакция без резюме Етикет: Отменени |
||
Ред 1:
'''Петербургският протокол''' ('''Санктпетербургският протокол'''), сключен на 26 април [[1913]] г. ([[9 май]] по [[нов стил]]), е споразумение за решаване на спора между [[България]] и [[Румъния]] за [[Южна Добруджа]] по време на [[Балканска война|Първата балканска война]].
Обезпокоено от българските успехи във войната и от голямото разширение на България в [[Тракия]] и [[Македония (област)|Македония]], румънското правителство на [[Титу Майореску]] настоява да получи териториални компенсации в замяна на своя неутралитет. Първоначално то претендира за земите на юг до линията [[Силистра]] – [[Балчик]] (общо 3300 км<sup>2</sup>), а впоследствие иска преместване на границата до [[Тутракан]] – [[Балчик]]. Българо-румънските преговори в [[Лондон]] и в [[София]] през януари-февруари 1913 г. са безуспешни, тъй като правителството на [[Иван Евстратиев Гешов]] отказва да направи съществени отстъпки.<ref>''История на българите'', Том IV: Българската дипломация от Древността до наши дни (колектив), ИК „Труд“, София 2003, ISBN 954-621-213-X, стр. 312-313</ref> Спорът между двете страни заплашва да прерасне в общоевропейски конфликт, тъй като Румъния е съюзник на [[Централни сили|Централните сили]], а България – на [[Антанта]]та. По тази причина страните от двата военно-политически блока посредничат за дипломатическо решение. Българската и румънската страна се съгласяват да приемат техния арбитраж. На 18 март под председателството на руския министър на външните работи [[Сергей Сазонов]] започва конференция на посланиците на „Великите сили“ ([[Русия]], [[Франция]], [[Великобритания]], [[Италия]], [[Австро-Унгария]] и [[Германия]]) в [[Петербург]]. На 26 април ([[9 май]] по [[нов стил]]) е подписан протоколът, с който България отстъпва на Румъния град [[Силистра]] и околностите в радиус от 3 км.<ref>Марков, Г. ''България в Балканския съюз срещу Османската империя, 1912–1913 г.'', София 1989, [http://www.kroraina.com/knigi/gm_bw1/gm_4_1.html 4.1. Добруджанският въпрос на посланическата конференция в Петербург] (от сайта „Книги за Македония“, 16.10.2009)</ref><ref>Стателова, Ел.; Попов, Р.; Танкова, В. ''История на българската дипломация 1879-1913 г.'', Фондация „Отворено общество“, София 1994, ISBN 954-520-038-3, стр. 463-466</ref> Министър - председателят [[Стоян Данев]] е обвиняван за приемането на арбитража в национално [[предателство]], като се появява [[народна песен]] със стих "Попитай Данев министра защо продаде Силистра?", а в свой стих [[Христо Смирненски]] го нарича "...прост [[ратай]]; отдал се от рождение под наем; на [[Николай II (Русия)|цезар Николай]]".<ref>[https://chitanka.info/text/24560-epitafii#ref_3-7 Д-р Данев из Силистра]</ref>
Петербургският протокол оставя неудовлетворени румънските претенции за сметка на България. Затова скоро след началото на [[Междусъюзническа война|Втората балканска война]] Румъния се намесва с военна сила в полза на бившите български съюзници [[Сърбия]], [[Гърция]] и [[Черна гора]] и завладява [[Южна Добруджа]].
| |||