== Тези на историографията в бивша Югославия и Северна Македония ==
Въпреки че Самуиловото царство има за сърцевина региона на [[Охрид]], който сам по себе си е един от най-значимите културни центрове на Първата българска държава, в [[Кралство Югославия|стара Югославия]] се приема, че държавата не е българска. Сръбският проф. [[Драгутин Анастасиевич]] смята дори, че тя е основана с един по същество антибългарски бунт на Комитопулите.,<ref>Хипотеза о Западној Бугарској, Glasnik Skopskog nauchnog drushtva, b. III, Skopie, 1928</ref> а [[Божидар Прокич]] - че името "Българи" нямало [[етноним|народностно значение]].Старата сръбска историография редовно описва Самуиловото царство като Царство на македонските славяни, имплицирайки по същество сръбския характер на [[македонци]]те.<ref>Историја Срба (БИГЗ: Београд, 1989.</ref> Югославският византолог [[Георгий Острогорски]], макар да признава, че в държавно и религиозно отношение новото царство е исторически пряко свързано с царството на Симеон и Петър и че както за своите създатели, така и за византийците то е просто Българско царство, смята, че в действителност тази ''македонска империя'' съществено се различава от някогашната империя на българите.<ref>Острогорски, Г. История на византийската държава, „Прозорец“, Сф 1998, стр. 395.</ref>
[[Файл:Ohrid samuilova krepost.jpg|мини|250px|ляво|[[Цитадела]]та на [[Самуилова крепост (Охрид)|Самуиловата крепост]] в [[Охрид]]]]
