Историография в Северна Македония: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vaskokolev03 (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Етикет: Отменени
Vaskokolev03 (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Етикет: Отменени
Ред 13:
В България на [[Мартенски пленум на ЦК на БКП (1963)|Мартенския пленум на ЦК на БКП]] от 1963 година е направен окончателен обрат в партийната линия по [[македонския въпрос]], и се решава да започне издаването на научни трудове, които да доказват наново българския произход на славянското население в областта Македония, както и научните среди да започнат да оборват редовно публикуваните в Скопие фалшификати на българската история.<ref>[http://docs.google.com/viewer?a=v&q=cache:TRAOt0_iV48J:www.nbu.bg/webs/historyproject/dokumenti_63-89/razdel6t2/f1bop35ae127.pdf+ПРОТОКОЛ+“А”+№+128+НА+ЗАСЕДАНИЕТО+НА+ПОЛИТБЮРО+НА+ЦК+НА+БКП,+СЪСТОЯЛО+СЕ+НА+26.ІІІ.1968+г.&hl=en&pid=bl&srcid=ADGEESgGaRa5NQPElRphmGONf2mhIJBiR-BAIFYk0ULTtTFk-jgI4VLSDgzQpT8JeWTSJ8TSHNTBqjKpB3nKr4zNh9Z8yanFCwm0Hlsht-PgjKqjy-BnSv3nt5D_pY6ZglGD4nQFBbJ4&sig=AHIEtbQjZbwzuSVShiTGD-q5_qvRlPwrtg ПРОТОКОЛ „А“ № 128 НА ЗАСЕДАНИЕТО НА ПОЛИТБЮРО НА ЦК НА БКП, СЪСТОЯЛО СЕ НА 26.ІІІ.1968 г.], като текст [http://archives.elido.co.uk/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0069&n=000001&g= тук]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> През 1969 година [[Македонска академия на науките и изкуствата]] под ръководството на [[Михайло Апостолски]] издава първата „История на македонския народ“, която е изпълнена с исторически фалшификации и манипулации. През 1980 година в Скопие е публикуван научния труд „Правилата — Уставот на Македонскиот востанически комятет во Кресненското востание“, достоверността на изложените документи в който са оспорени от българските историографи.<ref>[http://www.promacedonia.org/statii/hristov_dimevski.htm Христов, Христо. По следите на една историко-документална фалшификация, в: Исторически Преглед, 1983, кн. 4, с. 100—106]</ref> През 1987 година в [[Социалистическа република Сърбия|СР Сърбия]] балканоложкият институт на [[Сръбска академия на науките и изкуствата|САНУ]] и Сръбският архив издават първият том на документалният сборник "Материали за историята на [[Българи|Българският народ]] от сръбският архив", обвхащащ периода [[1820]] - [[1856]] година, в който са публикувани писмо от [[8 август]] [[1845]] година на първият български светски учител [[Емануил Васкидович]], роден в [[Мелник]], [[Пиринска Македония]] до сръбският княз [[Александър Караджорджевич]], в което той се самоопределя като етнически българин, и документи на различни сръбски институции и самият княз, третиращи го по същият начин.<ref>[https://www.strumski.com/books/Vaskidovich_gragja.pdf Емануил Васкидович от Мелник, Пиринска Македония - "Еманоил Васкидо – Кнезу Александру Карађорђевићу (8 август 1845 г.)", публикувано в "Грађа за историју бугарског народа из архива Србије; књига I (1820-1856)", Београд, 1987 година]</ref> През втората половина на [[1989]] година, противопоставяйки се на [[Сръбски национализъм|великосръбските шовинистични]] инициативи на режима на [[Слободан Милошевич]] за [[Сръбска колонизация във Вардарска Македония|връщане на сръбските колонисти в Македония и Косово]], и обявяването на [[1 декември]] - денят на създаването на [[Кралство Югославия|Кралството на Сърби, Хървати и Словенци]] за "държавен празник", скопските историци издават редица статии и научни трудове, посветени на насилствената [[сърбизация]] на [[Вардарска Македония]] през периода [[1912]] - [[1941]] година и реабилитиращи частично междувоенната [[ВМРО]], част от които признават, че Югославия е третирала подлаганото на сърбизация местно славянско население като Българско, а историка [[Професор]] - [[доктор]] [[Александър Спасовски]] даже полугласно признава, че [[Българска Екзархия|българските църкви]] и [[училища]] в областта преди Балканските войни са били културно - просветно дело и право на македонските българи, а не проява на "българска денационализаторска [[пропаганда]]", както ги третират традиционно гръцките, сръбските, югославските и северномакедонските историци.<ref>[[Коста Църнушанов]]: "[[Македонизъм|Македонизмът]] и съпротивата на Македония срещу него", Университетско издателство "СВ. Климент Охридски", [[София]], [[1992]], стр. 451 - 455</ref>
 
През 2000 година [[Божидар Димитров]] издава книгата „[[Десетте лъжи на македонизма]]“ на книжовен български и на македонска литературнаписмена норма, в която прави опит да обобщи и обори основните тези на северномакедонската историография. Книгата предизвиква широк обществен отзвук и в двете страни, а македониста [[Георги Радулов]] в отговор пише „Кой фалшифицира историята?<ref>[http://www.makedonika.org/Bojdimi1.htm Георги Радуле, КОЙ ФАЛШИФИЦИРА ИСТОРИЯТА? (ПО ПОВОД “ДЕСЕТТЕ ЛЪЖИ НА МАКЕДОНИЗМА НА Б. ДИМИТРОВ”)]</ref> Година след излизането на книгата на Божидар Димитров във свой труд академик [[Блаже Ристовски]] признава, че във временната управа на [[Крушевска република|Крушевската република]] не е имало единствено македонци по националност.<ref>{{cite book | title = Столетиjа на македонската свест | last = Ристовски | first = Блаже | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2001 | edition = | publisher = Култура | location = Скопjе | isbn = | doi = | pages = 458 | url = | accessdate = | quote = Беше наполно прав и Мисирков во своjата фундаментална критика за Востанието и неговите раководители. Неговите укажуваньа се покажаа наполно точни во послешната практика. На пр., во ослободеното Крушево се формира градска управа составена од „Бугари“, Власи и Гркомани, па во зачуваните писмени акти не фигурираат токму Македонци(!)... | lang-hide = | lang = }}</ref> По повод честванията на 100 години от [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] през 2003 година в Република Македония започва издаването на автентични документи и книги, недвусмислено доказващи българския произход на видни личности от Македония. Професор [[Иван Катарджиев]] издава двата тома на [[Освободителните борби на Македония]] от [[Христо Силянов]] и „[[Спомени (Иван Михайлов)|Спомените на Иван Михайлов]]“<ref>[http://www.macedoniainfo.com/Misirkov.htm Маринов, Чавдар. Сто години Илинден или сто години Мисирков?] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110613083616/http://www.macedoniainfo.com/Misirkov.htm |date=2011-06-13 }}, macedoniainfo.com</ref>. [[Зоран Тодоровски]] участва в издаването на съвместно издание между институциите на двете държави на „Дневника на [[Кръсте Мисирков]]“ и сборник от документи на [[Тодор Александров]]. Иван Катарджиев, Зоран Тодоровски, [[Антонио Милошоски]] частично или напълно признават българското национално самосъзнание на родени в Македония българи<ref name="ivan">Академик Иван Катарџиев, "Верувам во националниот имунитет на македонецот", интервjу, "Форум": "форум – Дали навистина Делчев се изјаснувал како Бугарин и зошто? Катарџиев - Ваквите прашања стојат. Сите наши луѓе се именувале како „Бугари“...";</ref><ref name="zoran">"Уште робуваме на старите поделби", Разговор со д-р Зоран Тодоровски, www.tribune.eu.com, 27. 06. 2005, също и [http://www.omda.bg/bulg/news/Makedonia/Todor_Aleksandrov.htm тук] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120402143559/http://www.omda.bg/bulg/news/makedonia/Todor_Aleksandrov.htm |date=2012-04-02 }}</ref><ref>{{Citation |title=Проштавање и национално помирување (3), д-р Антонио Милошоски, Утрински Весник, бр. 1760, 16 октомври 2006, |url=http://217.16.70.245/?pBroj=1760&stID=34621&pR=7 |accessdate=2011-10-22 |archivedate=2011-07-19 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110719022249/http://217.16.70.245/?pBroj=1760&stID=34621&pR=7 }}</ref>. Под ръководството на [[Блаже Ристовски]] през 2009 година МАНУ прави опит да издаде „Македонска енциклопедия“ в два тома. Изданието е пълно с неистини и манипулации и предизвиква негативни реакции на Балканите, във Великобритания, САЩ и в други държави, поради което е спряно от печат.<ref>[http://www.focus-news.net/?id=l16827&PHPSESSID=ts5cbpv2jv3eauf2u3tqoir2d3 Дзамис, Ставрос, „Македонската енциклопедия” събуди призраците на Балканите], Агенция Фокус, 2.10.2009</ref> В краят на [[2015]] [[режисьор]]ът и съ[[сценарист]]а на [[Българофобия|противобългарския]] [[пропаганда|пропаганден]] филм [[Трето полувреме]] със [[сърби|сръбски произход]] по бащина линия [[Дарко Митревски]] публикува във вестник "[[Нова Македония]]" статия от девет части, озаглавена "Нашиот голем фалсификат", разобличаваща почти всички основни лъжи на Югославската и скопската историографии по [[Македонски въпрос|македонският въпрос]] за периода преди [[Втора Световна война|Втората Световна]], признавайки, че [[Създаване на македонската нация|създаването на "македонската нация"]] е започнато от комунистите, сравнявайки [[България]] и [[Северна Македония]] с [[Германия]] и [[Австрия]], а споменавайки, че [[Бавария|Баварците]] са по - близки до [[Австрийци|Австрийците]], но въпреки това са в създадената от [[Прусия]] германска държава, намеква, че Македония няма право да претендира за наличие на "[[Македонизация в Пиринска Македония|Македонско малцинство в България]]".<ref>[http://www.bgnes.com/bez-filtyr/bez-filtyr/4406774/ Иван Николов:Дарко Митревски срещу МАНУ]</ref>
 
== Основни тези ==