Фалшифициране на историята: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vaskokolev03 (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Vaskokolev03 (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 3:
Авторите на [[история|исторически]] фалшификати могат изобщо да не се позоват на каквито и да е източници, или да се позоват на несъществуващи такива, или да изкривят тяхната информация до пълна неузнаваемост. В такива случаи може да се говори не просто до фалшифициране на историята, но и за създаване на неверни представи и фалшиви исторически [[мит]]ове.
 
На практика [[национализъм|национализмът]], [[Расизъм|расизмът]], [[Тоталитаризъм|тоталитаризмът]], [[Фундаментализъм|религиозният фундаментализъм]], военновременната [[пропаганда]] и/или борбата за национална [[независимост]] и фалшифицирането на историята са неразривно свързани, като така се създават исторически митове, които най-често се отнасят до следното: изключителната древност на определен етнос, неговите напълно местен произход и чистота на кръвта, неговото великото имперско минало, да подхранват определени териториални претенции, да премълчават известни чужди влияния, които са изиграли съществена роля върху развитието му, да обявяват определени държави и/или народи за "изконни врагове" на съответния народ, да поставят като национална цел [[Асимилация (социология)|мекото]] и/или [[геноцид|твърдото]] пълно или частично унищожение на определени етнически групи и др. Примери за фалшифициране на историята са тълкуванията на [[Македонски въпрос|Македонският въпрос]] в историографиите на [[Гърция]], [[Кралство Югославия]], [[Социалистическа федеративна република Югославия|Титова Югославия]] [[Историография в Република Македония|и Северна Македония]] - като в този случай става въпрос за създаване на паралелна история, създадена на основа откъсването от и противопоставянето на българското етническо пространство, а в по - малка степен - и тълкуванията на съвременна [[Сърбия]],<ref>Първи конгрес на Българското историческо дружество: 27-30 январи 1970 година, Димитър Константинов Косев, Българска академия на науките, 1972, стр. 585</ref>, [[Медиевистика|средновековната историография]] на [[Румъния]], отричаща значителните български следи в [[История на Румъния|Румънските история]], [[генофонд]], [[Българско влияние в румънския език|език]] и [[култура]], и присвояваща [[Второ българско царство|Второто българско царство]] като "Влахо - Българска държава", а [[Добруджанско деспотство|Добруджанското деспотство]] - като средновековно "румънско" княжество,<ref>[https://duma.bg/rumanski-falshifikatsii-na-balgarskata-istoriya-n121559 Румънски фалшификации на българската история]</ref> и обявяването от страна на [[Гръцки национализъм|гръцките националистически историци]] за "[[Древна Гърция|древни гърци]]" на [[траки]]те, [[пеласги]]те, [[троя]]нците, [[Лидия|лидийците]], [[Ликия|ликийците]], [[Кария|карийците]], [[дардани]]те, [[пеони]]те и [[илири]]те, <ref>[https://infacto.bg/istoricheski-mitove-i-paradoksi-na-balkanite/ исторически митове и парадокси на Балканите]</ref> заедно с обявяването на тази идеологическа основа на [[българи]]те и [[албанци]]те за "[[гърци]]"<ref>[https://enoriakapareliou.files.wordpress.com/2012/06/h-katagogi-ton-ellinon-dimitrios-dimopoulos.pdf/Η ΚΑΤΑΓΩΓΗ ΤΩΝ ΕΛΛΗΝΩΝΟΙ ΡΙΖΕΣ, ΟΙ ΣΥΓΓΕΝΕΙΣ, ΟΙ ΓΕΙΤΟΝΕΣ ΔΗΜΟΠΟΥΛΟΣ Π. ΔΗΜΗΤΡΙΟΣ]{{Dead link|date=май 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> и присвояването на многонародностната и [[теокрация|теократичната]] [[Византийска империя]], управлявана само от една гръцка [[династия]] в хилядолетната си история, като "гръцка [[империя]]", въз основа на използването на [[гръцки език|гръцкия]] от нейна страна като [[Лингва франка|език за международно общуване]]. При чужда зависимост на съответната държава в интерес на чуждестранните й [[сюзерен]]и официалната историография може да подменя миналото в обратната посока - чрез измисляне и/или раздуване на историческите връзки между управляващият и управляваният етнос, принизяването и/или отричането на постиженията и раздуване и/или измисляне на неуспехи и/или престъпления на съответната държава, когато е била самостоятелна, за да се предотврати чрез насаждането на национални [[нихилизъм]] и [[самоомраза]] желанието на населението й за освобождение от чуждата власт, а при възможност - да се създаде и нагласа за доброволен отказ от официалния [[суверенитет]], като може да се стигне и до отказ от цели етнографски групи, живеещи в състава на държавата, в полза на сюзерена и/или негов съюзник. Пример за фалшифицирането на собствената история в чужди интереси е [[Македонизация в Пиринска Македония|налагането на македонизма в Пиринска Македония]] от [[БКП]], започнало от [[1944]] - та, и продължило с различна интензивност до [[Мартенски пленум на ЦК на БКП (1963)|първата половина на шейсетте години]].
== Бележки ==
<references />