Вера Ацева: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vaskokolev03 (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Етикет: Отменени
м Премахнати редакции на Vaskokolev03 (б.), към версия на Мико
Етикет: Отмяна
Ред 15:
Вера Ацева става член на [[Югославска комунистическа партия|ЮКП]] през 1940 година и след разгрома на [[Кралска Югославия]] през [[Втора световна война|Втората световна война]] се включва във въоръжената съпротива във [[Вардарска Македония]]. Участва в нападението срещу българското полицейско управление в Прилеп на 11 октомври 1941 година с [[Прилепски партизански отряд „Гоце Делчев“|Прилепския партизански отряд „Гоце Делчев“]], след което минава в нелегалност<ref name="Michev">[http://macedonia-history.blogspot.com/2006/10/1941-1944.html Мичев, Добрин. Партизанското движение във Вардарска Македония, 1941-1944]</ref>. Избрана е за заместник-комисар по политическите въпроси на [[Първа македонско-косовска бригада]], създадена през 1943 година. През август 1944 година става политически секретар на трети и четвърти областни комитети на [[Македонска комунистическа партия|Македонската комунистическа партия]] и участва на първото заседание на [[Антифашистко събрание за народно освобождение на Македония|АСНОМ]].
 
След формирането на [[Социалистическа Република Македония]] Вера Ацева влиза в управлението на държавата. Член е на правителството, на Федералния изпълнителен комитет, депутат в събранията на СР Македония и СФР Югославия. През 1948 година е кмет на [[Скопие]]. През 1960 година Вера Ацева влиза в конфликт с Лазар Колишевски, тогава секретар на съюза на комунистите на Македония. Обвинява го, че заедно с [[Видое Смилевски]] - Бато взимат неправомерни решения извън [[Изпълнителен съвет на Социалистическа република Македония|Изпълнителния съвет на СРМ]]. На заседание от 18 октомври 1960 година [[Александър Ранкович]] подкрепя Колишевски и Смилевски и Вера Ацева е принудена да се оттегли от управлението. Премества се да работи в [[Белград]]. През периода [[май]] - [[октомври]] [[1989]] година чрез [[полемика]]та си със [[Лазар Колишевски]] на страниците на "[[Нова Македония]]" започва демаскирането му в [[Социалистическа република Македония|СР Македония]] като [[сърбоман]], [[Диктатура|местен македонски диктатор]] и предател на [[Македонци (нация)|"македонските" интереси]] в полза на [[Социалистическа република Сърбия|СР Сърбия]], и свалянето му от власт.<ref>[[Коста Църнушанов]]: "[[Македонизъм|Македонизмът]] и съпротивата на Македония срещу него", Университетско издателство "СВ. Климент Охридски", [[София]], [[1992]], стр. 455 - 457</ref> Умира на 10 ноември 2006 година в [[Скопие]].<ref>Народни хероји Југославије, „Младост“, Београд, 1975 година.</ref>
 
== Бележки ==