Уикипедия

Марк Петрей: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакция
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м overlinking
м шаблон, форматиране
 
Ред 1:
{{Личност|римлянин
'''Марк Петрей''' (Marcus Petreius; * [[110 пр.н.е.]]; † април [[46 пр.н.е.]]) e [[Римска империя|римски]] политик и генерал.▼
| име-оригинал =
| описание = римски политик и военачалник
| портрет =
| портрет-описание =
| род =
}}
▲'''Марк Петрей''' ({{lang|la|Marcus Petreius}}; * [[110 пр.н.е.]]; † април [[46 пр.н.е.]]) e [[Римска империя|римски]] политик и генерал.
 
Той е син на [[центурион]] Гней Петреий Атинас. <ref>вероятно центурион Гней Петрей Атинас, който спасява един римски легион през 102 пр.н.e. от кимбрите и затова получава ''Corona obsidionalis graminea, corona graminea'' ([[Плиний Стари]], ''naturalis historia'' 22, 11), e негов баща.</ref> Марк Петрей е първият [[сенатор]] от фамилията.
 
През 62 пр.н.е. той има дридесет 30-годишна военна служба като [[военен трибун]], [[префект]] и [[легат]].<ref>[[Салустий]], ''Bellum Catilinae'' 59, 6: ''Homo militaris, quod amplius annos triginta tribunus aut praefectus aut legatus aut praetor cum magna gloria in exercitu fuerat''.</ref> През [[64 пр.н.е.]] е [[претор]]. През 63/62 пр.н.е. служи като легат при [[Консул (Древен Рим)|консул]] [[Гай Антоний Хибрида]]. В началото на 62 пр.н.е. при [[Пистоя|Пистория]] той води командото, понеже Антоний Хибрида не може да участва в боевете заради болки на крака,<ref>Салустий, ''Bellum Catilinae'' 59, 4 – 61.</ref> и побеждава революционера [[Луций Сергий Катилина]]. По време на консулата на [[Гай Юлий Цезар]] през 59 пр.н.е. той е солидарен с цезоровия противник [[Катон Млади|Марк Порций Катон]].
 
От 55 пр.н.е. Петрей е заедно с [[Луций Афраний (консул)|Луций Афраний]] [[легат]] на управителя на испанските провинции [[Гней Помпей]]. На 2 август 49 пр.н.е. при [[Илерда]] двамата легати капитулират след пораженията им от Цезар и бягат в [[Гърция]] при Помпей.<ref>[[Юлий Цезар]], ''de bello civili'' 1, 38 – 87.</ref> След [[битката при Фарсала]] Петрей бяга с Катон от [[Пелопонес]] в [[Северна Африка (римска провинция)|Северна Африка]]. Петрей служи и там като легат и има първоначално успехи заедно с [[Тит Лабиен]] като в [[Битка при Руспина|Биткатабитката при Руспина]] на 4 януари 46 пр.н.е. против Цезар. След загубата на помпеяните при [[Битка при Тапс|Тапс]] Петрей бяга заедно с [[Нумидия|нумидския]] цар [[Юба I]]. Когато няма изход от тяхното положение двамата се убиват в един чифлик при [[Зама (град)|Зама]]: Петрей убива Юба при уговорен двубой и след това се самоубива с помощта на един роб.<ref>Цезар, ''de bello Africo'' 94; Appian, ''Bürgerkriege'' 2, 100; [[Сенека]], ''de providentia'' 2, 10.</ref>▼
През 63/62 пр.н.е. Петрей служи като легат при [[Консул (Древен Рим)|консул]] [[Гай Антоний Хибрида]]. В началото на 62 пр.н.е. при [[Пистоя|Пистория]] той води командото, понеже Антоний Хибрида не може да участва в боевте заради болки на крака <ref>Салустий, ''Bellum Catilinae'' 59, 4 – 61.</ref>, и побеждава революционера [[Луций Сергий Катилина]]. По време на консулата на [[Гай Юлий Цезар]] през 59 пр.н.е. той е солидарен с цезоровия противник [[Катон Млади|Марк Порций Катон]].
 
От 55 пр.н.е. Петрей е заедно с [[Луций Афраний (консул)|Луций Афраний]] [[легат]] на управителя на испанските провинции [[Гней Помпей]].
 
На 2 август 49 пр.н.е. при [[Илерда]] двамата легати капитулират след пораженията им от Цезар и бягат в Гърция при Помпей.<ref>[[Юлий Цезар]], ''de bello civili'' 1, 38 – 87.</ref>
▲След [[битката при Фарсала]] Петрей бяга с Катон от Пелопонес в Северна Африка. Петрей служи и там като легат и има първоначално успехи заедно с [[Тит Лабиен]] като в [[Битка при Руспина|Битката при Руспина]] на 4 януари 46 пр.н.е. против Цезар. След загубата на помпеяните при [[Битка при Тапс|Тапс]] Петрей бяга заедно с [[Нумидия|нумидския]] цар [[Юба I]]. Когато няма изход от тяхното положение двамата се убиват в един чифлик при [[Зама (град)|Зама]]: Петрей убива Юба при уговорен двубой и след това се самоубива с помощта на един роб.<ref>Цезар, ''de bello Africo'' 94; Appian, ''Bürgerkriege'' 2, 100; [[Сенека]], ''de providentia'' 2, 10.</ref>
 
== Литература ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Марк_Петрей“.