Уикипедия

Български беломорски флот: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Pages containing cite templates with deprecated parameters
Ред 28:
На 17, 18 и 19 декември 1912 г. под ръководството на лейтенант Стателов са поставени минни банки от общо 60 мини по брега на Мраморно море срещу Чанта дере. На 22 декември са поставени 22 мини на 3 мили пред [[Родосто]], а на 14 януари – 14 мини пред Шаркьой. Моряците организират наблюдателни постове от Буюк чекмедже до Ганос, и превоза по море на припаси и снаряжение между [[Селиврия]] и Родосто. На 21 януари 1913 г. матрос Тодор Иванов Бързански от поста Бабабурун Силистра залавя двама гърци, сигнализиращи с фенери на гръцки кораби. На 26 януари 1913 г. боцман Минко Даскалов от поста при [[Шаркьой]] навреме предупреждава командира на битолската опълченска дружина, че предстои десант на турски войски. Моряците от поста, водени от боцмана Даскалов, заедно с опълченците, оказват решителен отпор на турците за ликвидирането на морския [[Бой при Шаркьой|десант при Шаркьой]].
 
Една лодъчна команда с 20 моряци обслужва две моторни лодки на река [[Марица]]. Край бреговете на [[Мраморно море]] действат катерните команди на капитан-лейтенант [[Евстати Винаров]] с бази в Шаркьой и Родосто.<ref name="vimpel.boinaslava.net">[http://vimpel.boinaslava.net/index.php?module=bg_battles_1912-1913 Действията на Флотилията и Морска част по време на Балканската война 1912 – 1913 г., Вимпел]</ref> Ръководената от Винаров моряшка команда включва лейтенант Борис Стателов, кондуктора Докузанов и корабниците Бугоров и Биков, 22 подофицери и матроси, моторната миноноска „Марица“ с няколко други съда и 11 обозни коли. Към 14 март 1913 г. от Бяло море е прехвърлена миноноската „Марица“, съоръжена е с две 380 мм торпеда и е преустроена в торпедоносец, насочен към Шаркьой под командването на лейтенант Стателов и торпедист кондуктора Докузанов, с три гребни лодки с по трима гребци и един старши подофицер за кърмчиякормчия, изпълняващи ролята на прикриващ отряд. Те подготвят торпедно нападение срещу броненосеца „Торгут Реис“, водещ обстрел по българските позиции на IV армия. Атаката е предвидено да командва лично Винаров от борда на „Марица“, но прекратяването на огъня на 1 април 1913 г. с подписаното примирие спасява броненосеца от съдбата на неговия събрат [[Хамидие]].<ref>{{Citation |title=Иван Янков, Действията на Флотилията и Морската част по време на Балканската война 1912 – 1913 г., стр. 58 |url=http://e-bookbg.com/index.php?option=com_docman&task=doc_view&gid=3841&Itemid=61 |accessdate=2012-09-21 |archivedate=2013-03-30 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20130330224859/http://e-bookbg.com/index.php?option=com_docman&task=doc_view&gid=3841&Itemid=61 }}</ref>
 
В [[Дедеагач]], [[Карачели]], [[Кавала]], [[Порто Лагос]] и [[Родосто]] се устройват военноморски пристанищни служби.<ref name="vimpel.boinaslava.net"/> Порт Дедеагач се командва от лейтенанта от флота Никола Фурнаджиев. Там са съоръжени големи български военни складове. С параходите „Борис“ и „Варна“, и с наети чуждестранни съдове, доставките по море за I и II армия са надежнонадеждно огранизираниорганизирани. На „Борис“ с капитан Васил Филев са назначени допълнително шест военни моряци, под командването на мичман II ранг Велизар Пеев. Доставките, въпреки огъня на турските батареи, достигат редовно до Сароския залив в пристанище Карачели.
 
Командир на пристанище Карачели е лейтенант Цани Тодоров. Под негово командване от моряците и една рота на 7-а пионерна дружина е възстановен разрушеният дървен пристан. С мобилизирането на всички годни плавателни средства – лодки, мауни и малки ветроходи от близките селища, е организирано разтоварването на по-големите параходи, стоящи на рейд пред Карачели. От пионерната дружина е изграден и втори дървен пристан, увеличил капацитета на пристанището за посрещане нуждите на IV армия. Военна моторна лодка пренася бързи и леки товари от Карачели до устието на река Кавак, откъдето те се препращат по суша до щаба на VII рилска дивизия.
Ред 37:
 
Към средата на юли 1913 г., по заповед на главното командване, заедно с отстъпващите от бреговете на Егейско море български армейски части, временно се оттегля и моряшката команда от Дедеагач.<br />
Пристанищната служба в [[Кавала]] е командвана от лейтенант Ангел Димитров. На 26 април 1913 г. моряшкият пост в КалалаКавала догонва с лодки и задържа на 10 км в открито море гръцкия ветроход „Св. Никола“ и след като на него са открити подозрителни хора и уличаващи докиментидокументи, плавателният съд е пленен и отнет в полза на българския военен флот, където е използван до Междусъюзническата война. Тогава пред заплахата да бъде завладян от гърците, на 25 юни 1913 г. моряците го изгарят в пристанището на Кавала и се изтеглят от града.<ref>[http://www.pan.bg/view_article-39-9929-KORABITE-S-IME-SVNIKOLA.html Сава Н. Иванов Капитан I ранг, Действията на Дунавската флотилия по време на Балканската война 1912 – 1913 г., стр. 46 – 47]</ref>{{уточнение}}
 
== Първа световна война ==
Ред 45:
=== Структура ===
Беломорската част на българския флот:<br />
- Портово Капитанство [[Дедеагач]] със съотватниясъответния щатен състав, моторна лодка „Искра“ и няколноняколко лодки<br />
- Портово капитанство [[Порто лаго]] със съотватниясъответния щатен състав и няколноняколко лодки<br />
- Семафорно-наблюдателни постове по Беломорското крайбрежие<br />
- Миннозаградителни групи към портовите капитанстакапитанства<br />
- Неголеми сили Брегова артиленияартилерия в състава на Беломорската артилерия – Военновременно формирование под названието
„Крепостно-обсадна артилерия" (1913—-1918). От 20 октомври 1917 г.
 
Ред 60:
На 6 февруари 1917 г. моряци от семафорния пост „Лефтера“ на Беломорската част свалят неприятелски водосамолет. На 4 май 1917 г. на българско минно заграждение в Егейско море се натъква мобилизираният английски траулер „Лорд Солзбъри“, който потъва.
 
След [[Солунско примирие|Солунското примирие]] освен Беломорската област, във френска администрация попада и цялата флотска инфраструктура. Въпреки клаузата в Ньойския договор на България да бъде предеденопредадено териториалното владение на пристанище [[Дедеагач]], както и предвоенните планове за изграждане на крупен флотски център при [[Порто лаго]], тези условия остават само на хартия.
 
След Първата световна война един от малкото закупени в периода между войните военни кораби е взет на въоръжение с името „Беломорец“, както се е казвал първият български военен съд, действал в Бяло море. Той е преследвач на подводници, произведен във Франция. Датата на министерската заповед за покупката е 21 ноември – деня на победоносната атака на отряда български торпедоносци през 1912 г. над турския крайцер [[Хамидие]].
Ред 72:
 
=== Бойни задачи ===
Флотът изпълнява три основни задачи: 1. Поставяне на отбранителни минни заграждения по Беломорското крайбрежие; 2. Борба с минната опасност в Бяло море; 3. Съпровождане на германските превози по море. Пред българския беломорски бряг е изградена защита от поставени 399 котвени мини. За отлично изпълннениеизпълнение на своите задачи до 9 септември 1944 г. 104 български 35 морски офицери, 69 подофицери и матроси от Беломорския, Черноморския и Дунавския флот, са наградени с германски ордени и медали.
 
=== Структура ===
1. Беломорска флотилия – [[Кавала]]:
* Минен полудивизион – миночистачните катери „Марица“, „Места“, „Струма“ и „Вардар“. Сформиран е в края на 1943 г. Корабите са построени по проект на капитан I ранг Протасий Пампулов в '''Държавната коробостроителницакорабостроителница в Кавала'''. Това е т.н. проект 501, от който във Варна се строят още няколко плавателни съда и след войната. В Кавала, в корабостроителницата на Тодор Желябов, през 1942 г. са построени големите моторни платноходи „Вита“ и „Милка“, и 12-метровата моторница „Бобка“.<ref>[http://www.morskivestnik.com/spomeni/bobka_stststs.html Капитан Асен ДРЕМДЖИЕВ, „БОБКА“, Морски вестник, 15 февруари 2011 г.]</ref> Моторната двумачтова шхуна „Веслец“ (първоначалната „Милка“) е 111 Брт. На 24 март 1944 г. този кораб, пилотиран от немски кораби при преминаването през минните заграждения, превозва от Варна до Истанбул 410 еврейски бежанци към Йерусалим, на 27 април успешно още 433 евреи,<ref>[http://more.info.bg/article.asp?topicID=261&issueID=397 Мариана Кръстева Атанас Панаотов, Българският „Титаник“, в-к Черно море, 17 май 2002 ]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> от 1951 г. е учебен кораб във Военноморския ни флот,<ref>[http://www.pan.bg/view_article-35-4779-Uchebna-dvumachtova-shhuna-Veslec.html И. Тодоров, Българските военни кораби (1879 – 2002), Учебна двумачтова шхуна „Веслец“, Еър груп 2000]</ref> служи до 1973 г. и оцелява до 1989 г., когато е унищожен от пожар. Военноморски съдове се строят и в '''корабостроителницата''' в [[Тасос (град)|Боровец]] (Лимен)<ref>[http://www.airgroup2000.com/forum/viewtopic.php?p=5985377 доц. д-р Тодор Парушев за българската корабостроителница в Боровец (гр. Лимен) на остров Тасос, Лекции по стопанска история, Икономически университет – Варна]</ref> на '''о-в Тасос''' основана от български предприемачи, начело със Стоян Николов. За 3 години там са построени седем 160-тонни и един 30-тонен транспортен кораб, моторни и спасителни лодки, а още два кораба остават наполовина завършени.
* Пристанищна служба – Кавала: моторни ветроходи „Свобода“ и „Козлодуй“, плюс 9 моторни лодки
* Брегова артилерия Кавала – един артилерийски полк със 104 оръдия;
* Дружина „Морска пехота“ – Кавала;
* Гранично-наблюдателна служба – Кавала (от май 1941 г.), заедно с тази в Дедеагач, в състав от 30 наблюдателни гранични поста с 12 – 20 щата във всеки пост.
* Остров [[Тасос]] се отбранява от дружина, първоначално армесйкаармейска, а от септември 1942 г. морската пехота е усилена с още една пехотна рота (от края на 1943 г. вместо пехотната рота са разположени картечна дружина, една батарея и един бронеизтребителен взвод).
 
2. Пристанищна служба – [[Дедеагач]]:
Ред 87:
* Брегова артилерия Дедеагач – един артилерийски полк със 102 оръдия;
* Гранично-наблюдателна служба – Дедеагач (от май 1941 г.) в състав от 20 души.
* Остров [[Самотраки]] се отбранява първоначално от армесйкаармейска, а от септември 1942 г. – от морска пехота – една рота (от края на 1943 г. – две роти), усилена с тежкокартечен взвод.
 
3. Охридска морска патрулна група – [[Охрид]], сформирана на 19 май 1944 г.
Ред 139:
== Външни препратки ==
'''Снимки:'''
* [http://www.airgroup2000.com/gallery/albums/userpics/12122/27.jpg БъргарскиБългарски БелморскиБеломорски флот – минен полудивизион – миночистачните катери „Марица“, „Места“, „Струма“ и „Вардар“ – Кавала 1943]
* [http://mailer.fsu.edu/~akirk/tanks/bulgaria/Bul-OnLeaveInGreece.JPG БъргарскиБългарски БелморскиБеломорски флот – база Кавала 1944] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20060529184853/http://mailer.fsu.edu/~akirk/tanks/bulgaria/Bul-OnLeaveInGreece.JPG |date=2006-05-29 }}
* [http://airgroup2000.com/gallery/albums/userpics/10062/Belomorec_izliza_v_otkrito_more.JPG ПреследвачаПреследвачът на подводници (шасьорашасьор) „Беломорец“ 1921]
* [http://www.pan.bg/spotters/show_spotters_one.php?id=897 Строеж на миночистач в Държавната българска корабостроителница в Кавала 1942]
* [http://vimpel.boinaslava.net/index.php?module=bg_Iskra Първият щатен съд на Българския БелморскиБеломорски флот – моторен катер „Искра“ – база Дедеагач 1916 г.]
* [http://morskimusey-bg.com/nowini/drazki/izlojba.html Флаговете на българските миночистачи „Марица“ и „Места“ от Беломорския ни флот построени в Държавната корабостроителница в Кавала, Военноморски музей Варна] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120531012726/http://morskimusey-bg.com/nowini/drazki/izlojba.html |date=2012-05-31 }}
* [http://www.trivago.bg/варна-642/музеи-изложбени-зали-галерии/военноморски-музей-828936/снимка-i8142427 Почти идентичния с построените по проект на инженер капитан II ранг Протасий Пампулов от български коробостроителикорабостроители в Кавала, носили морски бойни дежуствадежурства на Бяло море – „Места“, „Струма“, „Вардар“ и „Марица“ миночистачен катер Проект 501 проект на инженер капитан II ранг Протасий Пампулов поставен в парка на Военноморския музей във Варна срещу легендарния торпедоносец „Дръзки“]
 
== Литература ==
Ред 153:
* Панайотов, Ат. Българска морска патрулна група на Охридското езеро (1943 – 1944 г.).-Военноисторически сборник, кн. 1, С., 2004 г.,
* Йончев Дим. България и Беломорието (X.1940 – 9.IX.1944 г.) Военнополитически аспекти, Дирум, С., 1993 г.,
* Дилчовски, Г. Димитров, Бенов, Куюмджиев, Русчев, Отбрана и оттегляне от Беломорието. Действие на 2-ри корпус – 7 армия, ръкопис. – ВоениоисторическаВоенноисторическа библиотека. С., 1957.
* Военна история на България 681 – 1945 г. Библиография: том I, С., 1977; том II, С, 1987.
* И.Д.С. Пристанище Кавала в няколко цифри. Българска военна мисъл, 1941, №6.
* Кабаивански, Я. Рибарството в Македония и Беломорието, Българско икономическо дружество, 1942, № 2.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Български_беломорски_флот“.