Престъпление и наказание: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м en кавички - преместени на място |
Редакция без резюме |
||
Ред 22:
'''„Престъпление и наказание“''' ({{lang|ru|Преступление и наказание}}) е [[философски роман]], написан от руския писател [[Фьодор Достоевски|Фьодор Михайлович Достоевски]] в периода 1865-1866 г. и публикуван за пръв път в поредица броеве на списание „[[Руский вестник]]“ през 1866 г. Следващата година излиза самостоятелно издание, чиято структура не е много изменена в сравнение с вестникарската версия, освен няколко съкращения и стилистични поправки, направени от автора.
Замисълът за „Престъпление и наказание“ съзрява у Достоевски в течение на много време, но централната тема, свързана с идеята за основния персонаж за „обикновените“ и „необикновените“ хора, започва да се формира едва през 1863 г. в [[Италия]]. След като започва да работи върху произведението, авторът съчетава черновата на незавършения роман „Пияници“, в който е очертана сюжетната линия, разказваща за семейство Мармаладови, и записки на роман-изповед, заплануван като откровение на един каторжник. В процеса на работа за основна сюжетна линия се избира престъплението на студента [[Родон Разколников|Родион Разколников]], който убива стара лихварка, за да спаси близките си. Криминалната нишка дава на Достоевски повод за размисъл относно социалните обстоятелства, подтикващи човек да извърши престъпление, а също и възможност да покаже какви сложни „химически“ процеси се случват в душите на хората. Действието на романа се развива в [[Санкт Петербург]], което превръща образа на големия град от втората половина на XIX век във важна част от произведението. Творбата също така извежда на преден план някои популярни по това време теми и въпроси, свързани с [[религия]]та, [[социализъм|социалните идеи]] и [[хуманизъм|хуманизма]].
Смята се, че „Престъпление и наказание“ е първият (или [[Битие (Библия)|„битие“]]) от цикъла велики романи на Достоевски (означавани като [[Петокнижие]]), който завършва с [[Братя Карамазови]] (или [[Второзаконие]]), написан малко преди смъртта му.
== Сюжет ==
[[Файл:Karazin1.jpg|мини|315px|[[Николай Каразин]], Илюстрация към „Престъпление и наказание“, 1893 г.]]
В романа се разглеждат душевните терзания на Родион Романович Разколников, разорен [[Санкт Петербург|петербургски]] студент, който убива предумишлено безскрупулна [[лихвар]]ка за [[пари]]те ѝ. Нейната по-млада сестра става случаен свидетел на убийството – поради това Родион Романович убива и нея, без да е желал смъртта ѝ по-рано. Но така героят не разрешава финансовите си проблеми.
Line 33 ⟶ 34:
== Структура ==
Романът е разделен на шест части, с епилог. В първите три части е представен Разколников – разумен, горд от постъпката си. Части от 4 до 6 представят „нерационалния“ и смирен Разколников. Първоначалните принципи на Разколников постепенно „умират“ в първата част, а във втората се „раждат“ новите. Кулминационната точка е по средата на фабулата.<ref>
== Значение на имената ==
Line 64 ⟶ 65:
Освен съдбата на Разколников, в романа се разглеждат най-разнообразни теми, като [[благотворителност]]та, [[семейство]]то, [[атеизъм|атеизма]], [[алкохолизъм|алкохолизма]], и [[революция|революционната]] дейност. Въпреки че Достоевски се отказва от [[социализъм|социализма]], в романа се критикува установяващият се в руското общество [[капитализъм]].
[[Файл:Crime and Punishment (film) 1935. Josef von Sternberg, director. L to R Edward Arnold, Peter Lorre.jpg|мини|200px|[[Едуард Арнолд]] в ролята на пристава Порфирий Петрович и [[Питър Лори]] в ролята на Разколников във филмовата адаптация на „Престъпление и наказание“, режисирана от [[Йозеф фон Щернберг]], 1935 г.]]
Разколников се самоосъзнава като „свръхчовек“, който може да въздава [[справедливост]] по начин, който обществото възприема като неприемлив – убиването на лихварката, с което той смята, че е извършил повече добро, отколкото зло. Преди убийството героят дели хората на въшки и богове, и смята, че на втория тип всичко е позволено в името на някоя велика идея и че ако е от втория тип хора, би могъл да убие и да остане неразкрит и ненаказан, защото бабичката е нищожество. Например, Разколников споменава често [[Наполеон]], който, въпреки пролятата кръв, не е морално виновен, понеже е „над“ обществените норми. Така и той смята, че може да премине тази обществена норма, убивайки лихварката, и използвайки парите ѝ за добро. За него, ако е трябвало [[Исак Нютон]] и [[Йохан Кеплер]] да убиват, дори и стотици хора, в името на просвещението, то тази жертва си е заслужавала.
Line 71 ⟶ 73:
== Вярата в престъплението и наказанието ==
Първоначалната цел на Достоевски е да обори най-дълбоките аргументи срещу християнската вяра, в частност като се противопостави на модерния по онова време в Европа „рационален егоизъм“<ref name="an">{{Citation |title=
Образът на Соня има забележително сходство с този на блудницата от Евангелието на Йоан, гл. 8 <ref>[http://www.biblegateway.com/passage/?book_id=50&chapter=8&version=82 Евангелие от Йоан].</ref>. Чрез Соня е представена идеята за саможертвата: героинята жертва всичко, включително и собствената си добродетел, за да спаси семейството си от глад. Образът на Соня не се вписва във философията на рационалния егоизъм на Лужин. Изглежда авторът е използвал образа на Лужин като въплъщение на тази философия, образа на Соня – на нейната противоположност, и образа на Разколников, който е разделен между двете. Чрез страданието на Разколников, който при убийството на лихварката се води от рационалния егоизъм, но с изкупителната сила на страданието, чрез Христовата вяра, постига истинска духовна свобода<ref name="an" />.
== Литература ==
* Андрей Тусичишни, [https://liternet.bg/publish21/a_tusichishni/parodiiata.htm „Пародията като стилов похват в романа „Престъпление и наказание“ от Достоевски“], електронно списание LiterNet, 29 април 2008, № 4 (101)
* Стоян Меретев, [https://liternet.bg/publish22/st_meretev/obrazyt.htm „Образът на проститутката в романите на Томас Ман и Достоевски – огледална преобърнатост в подстъпите към свръхчовешкото“], електронно списание LiterNet, 5 юни 2009, № 6 (115)
* Димитър М. Михайлов, [https://liternet.bg/publish20/d_m_mihajlov/dostoevski.htm „Ф. М. Достоевски и страхът: синът в долината на сенките“], електронно списание LiterNet, 6 май 2008, № 5 (102)
== Източници ==
Line 81 ⟶ 88:
== Външни препратки ==
* [http://az.lib.ru/d/dostoewskij_f_m/text_0060.shtml ''„Преступление и наказание“''] [[Lib.ru]] – Пълен текст на руски език.
* {{Моята библиотека|2321-prestyplenie-i-nakazanie|Престъпление и наказание}} – Пълен текст на български език в превод на Георги Константинов от 1960 г.
{{Фьодор Достоевски}}
{{Нормативен контрол}}
[[Категория:Романи на Фьодор Достоевски]]
[[Категория:Книги от 1866 година]]
| |||