Стефан Лазаревич: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 15:
'''Стефан Лазаревич''' ({{lang|sr|Стефан Лазаревић}}) е [[княз]] на [[Моравска Сърбия]] през 1389 – 1402 година и [[деспот]] на [[Сръбско деспотство|Сръбското деспотство]] през 1402 – 1427 година.
 
Стефан Лазаревич е роден през 1377 година в [[Крушевац]] и е син на княз [[Лазар Хребелянович]] и съпругата му [[Милица Хребелянович|Милица]]. Наследява баща си след неговата смърт в [[Косовска битка|Косовската битка]] през 1389 година и е принуден да се признае за васал на новия османски владетел [[Баязид I]]. Като гаранция за мир, Стефан Лазаревич дава сестра си [[Оливера Лазаревич|Оливера]] в [[харем]]а на султана, където тя прекарва общо дванадесет години. Като васал на [[Баязид I]], Стефан Лазаревич участва с войските си в [[Битка при Ровине|битката при Ровине]], [[Битка при Никопол|битката при Никопол]], за чието спечелване изиграва решителна роля, и [[Битка при Ангора|битката при Анкара]], където войниците му спасяват османските [[Престолонаследник|престолонаследници]] от монголите, а така и Османската държава от унищожение.<ref>Василка Тъпкова-Заимова, Димитър Димитров, Пламен Павлов, Византия и византийския свят, 2011</ref>През 1402 след разгрома на Баязид при Анкара, на път за Сърбия, Лазаревич минава през [[Константинопол]], където получава титлата деспот от император [[Йоан VII Палеолог]] и уговаря бъдещия си брак с [[Елена Гатилузо]], дъщеря на Франческо II Гатилузо, лорд на [[Лесбос]]. В края на 1403 г. или началото на 1404 г. Стефан влиза във васални отношения с унгарския император [[Сигизмунд Люксембургски|Сигизмунд]], от когато получава областа [[Мачва]] и [[Белград]] (където премества столицата) и други владения. По време на обновяването от Сигизмунд на [[Орден на Дракона|Ордена на Дракона]] през 1408 г., Стефан Лазаревич става негов рицар. ВПрез същото1321г. времеСтефан продължаваЛазаревич дасе изпълняваотзовава задължениятана симолбата къмна императора[[Балша III|Балша III]], владетел на князжество Зета и започва война с [[Венецианска република|Венеция]] с помоща на [[Гьон Кастриоти]]. В края на есента на 1421 г. Сигизмунд иска от него да изпрати войски, която да се бие срещу хуситските християнски реформатори, по време на т.нар. [[Хуситски войни]] в Чехия. Сръбската кавалерия, като част от силите под командването на [[Филипо Сколари]], участва в потушаването на въстанието на хусите през декември и януари. В началото на 1423 г. Стефан Лазаревич е част от делегацията на Сигизмунд на преговорите в Кецмарк, където унгарският крал се опитва да разубеди полския крал [[Владислав II Ягело]] и литовския принц [[Витовт|Витолд]] от намеса в битките, обхванали Бохемия, след бунта на хусите.
през лятото на 1424 г. Стефан присъства и на посещението на византийския император [[Йоан VIII Палеолог]] в Буда, който търси съюзници за борба срещу османците. Лазаревич умира на 19 юли 1427 година при [[Църквине]] и е наследен от своя племенник [[Георги Бранкович]].