Номенклатура на Международния съюз за чиста и приложна химия: Разлика между версии

This article treats the system of nomenclature in general, notably its aims and historical development. Separate articles treat the naming of [[IUPAC nomenclature of organic chemistry|organic compounds]] and [[IUPAC nomenclature of inorganic chemistry|inorganic compounds]] in more detail.-->

 

Още преди химията да бъде утвърдена като наука, дейността на алхимиците и развитието на занаятите са довели до създаване на голям брой наименования за описание на редица химични съединения. Тези наименования обаче дават малко информация за състава на съединенията. Номенклатурната система е създадена в началния период на утвърждаването на химичната наука от Луи-Бернар Гитон де Морво през 1782 г. Той обосновава основната цел на тази номенклатура като създаване на „общ метод за наименуване, който да подпомогне ума и да облекчи паметта“.<ref name=":0">{{Цитат книга|last=G. Connery|first=Neil|last2=Damhus|first2=Ture|last3=M. Hartshorn|first3=Richard|last4=T. Hutton|first4=Alan|title=Номенклатура по неорганична химия. Препоръки на IUPAC 2005|year=2009|publisher=Академично издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“|location=София|isbn=978-954-322-330-5|pages=2 – 4}}</ref> Системата е разширена в сътрудничество с [[Лавоазие]], [[Клод Луи Бертоле]] и [[Антоан дьо Фуркруа]] и е популяризирана от Лавоазие. По-късно [[Берцелиус]] подкрепя идеите на Лавоазие и адаптира номенклатурата за германските езици, разширява я и добавя много нови термини.<ref name=":0" /> Тази номенклатура е създадена преди атомната теория на [[Джон Далтон]] и е основана на идеята, че елементите образуват съединения с кислорода, а оксидите могат да реагират един с друг, като образуват соли. Названията, съставени от две думи, до известна степен наподобяват бинарната система, въведена от [[Карл Линей]] за растителни и животински видове.<ref name=":0" />

 

Когато [[Арениус]] открива съществуването на йоните, се налага и тяхното наименуване, но е било прието, че не е необходимо създаването на нова номенклатура за солите. Катионите били назовавани чрез името на съответния метал, а анионите – чрез модифицирано название на неметалната част.

 

 

Главната цел на химичната номенклатура е да даде методология за създаване на дескриптори (названия и формули) за химичните вещества, за да могат те да бъдат еднозначно идентифицирани и по този начин да бъде улеснено общуването между химиците.<ref name=":0" /> Допълнителна цел е постигане на уеднаквяване.

 

 

Първото ниво от изиквания към номенклатурата, като се изключат изцяло тривиалните наименования, е да дава, до известна степен, систематична информация за съединението, но не и за състава му.<ref name=":0" /> Повечето от обикновените имена на оксокиселините (например ''[[сярна киселина]]'') и техните соли са от този тип. Такива имена се определят като „''полусистематични''“. Това са приемливи наименования на широко използвани съединения и са разбираеми от химиците, но за хората с ограничени химични познания те не дават информация.

 

За да може с наименованието да бъде давана и триизмерна структура на съединението, систематизацията на номенклатурата е разширена до трето ниво на сложност.

 

 

== Бележки ==

 

{{Портал|Химия}}