Западнорумънски планини: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Rescuing 0 sources and tagging 1 as dead.) #IABot (v2.0.8 |
Редакция без резюме |
||
Ред 5:
| местоположение = {{Румъния}}
| част-от = [[Карпати]]
| връх =
| височина = 1848
| вид =
Ред 16:
}}
'''Западнорумънските планини''', известни още и като '''Планини Апусени''' ({{lang|ro|Munţii Apuseni}}; {{lang|hu|Erdélyi-szigethegység}}) са обширен планински масив, самостоятелна част от [[Карпати|Карпатската планинска система]],
Разположени са в западната част на [[Румъния|Република Румъния]], в [[историческа област|историческа]] [[Трансилвания]]. Имат своеобразна овална форма с диаметър 120 – 140 km. На запад постепенно се спускат към [[Среднодунавска низина|Среднодунавската низина]], а на изток – към [[Трансилванско плато|Трансилванското плато]]. Северната част на планинския масив е ограничен от долината на река [[Самош|Сомеш]] (ляв приток на [[Тиса]]), а на юг – от дълбоката долина на река [[Муреш]] (ляв приток на [[Тиса]]). Изградени са от гранити, кристалинни шисти, варовици и други скали с вулканичен произход, което обуславя извънредно разнообразните форми на релефа. От дълбоки и тясни речни долини цялата планинска система се поделя на отделни изолирани масиви. В централната им част е разположен платообразния планински масив [[Бихор]] (вр. '''Куркубате Маре 1848 m'''), а източно от него планината Джилъу (вр. Мунтеле Маре 1825 m). По източната и южната периферия на Западнорумънските планини се издигат съответно варовиковите планини Траскъу (1370 m) и [[Металичи]] (вр. Поенца 1438 m). На югозапад е разположен хребета Зеранд (879 m), на запад – хребета [[Кодру (планина)|Кодру]] (вр. Плешу 1112 m), а на северозапад и север – хребетите Пъдуря Краулуй (1024 m), Плопиш (786 m), Мезеш (997 m) и Фъджет (694 m). Цялата планинска система попада във водосборния басейн на река [[Тиса]], като от нея водят началото си реките Сомешу Мик (лява съставяща на [[Самош|Сомеш]]), [[Кришул Алб]] и Кришул Негру (лява и дясна съставяща на [[Кьорьош]]), Агриж, [[Ариеш]] (десен приток на [[Муреш]]) и много други. Плоските била на масивите са заети от планински пасища, използвани за паша на стадата овце, а склоновете им са обрасли с иглалистни и букови гори. Западните по-ниски масиви са покрити предимно с дъбови гори. Широките долини и междупланински котловини са заети от кафяви горски почви и се използват за земеделски дейности. Извършват се контролирани дърдобивни работи. В Западнорумънските планини се разработват множество находища на злато (Бая де Ариеш, Бучум), сребро, полиметални руди, живак, боксити, кариери за мрамор, андезит и варовик.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article006934.html «Большая Советская Энциклопедия» – Вранча (горный хребет в Карпатах), т. 5, стр. 422]</ref>
== Източници ==
<references />
[[Категория:Карпати]]
|