|
== История ==
=== Партия (1997 – 2001) ===
През 1996 г. по време на катастрофалното за България управление на [[Правителство на Жан Виденов|правителството на Жан Виденов]] в много сектори на икономиката в България настъпва криза. Не се сключва нито една сериозна приватизационна сделка. През пролетта всички усещат, че банковата система се клати. Правителството няма кураж да затвори проблемните банки или да спре отпускането на кредити за икономическите субекти с най-големи загуби. За периода от април до октомври фалират 15 банки, като много българи остават без спестяванията си, трупани в продължение на години. Разменният курс на щатския долар спрямо лева расте главоломно, което води до инфлацията и хиперинфлация. През лятото има зърнена криза поради слаба реколта, а зимата на 1996 е наречена „Виденова зима“ заради рязкото намаляване на снабдяването с хранителни продукти и повишаването на цените. На 21 декември 1996 на проведения извънреден 42 конгрес на БСП Жан Виденов подава оставката си като председател на партията и изразява готовност да подаде оставка и като министър-председател.
След месеци на обществено напрежение хората излизат на улицата с искане за избори и бързи икономически реформи.
На [[3 януари]] [[1997]] г. започват демонстрации на СДС срещу опитите на БСП да състави ново правителство. През нощта на [[10 януари]] разгневена тълпа щурмува и подпалва сградата на [[Народното събрание]], но силите за сигурност разпръсват протестиращите. Кризата е преодоляна с активното посредничество на новоизбрания президент [[Петър Стоянов]], който е в постоянен контакт с министъра на вътрешните работи [[Николай Добрев]], на когото е възложено да състави ново правителство. На [[4 февруари]] Добрев връща мандата, отказвайки се от съставяне на правителство. Парламентът е разпуснат, назначено е служебно правителство начело със [[Стефан Софиянски]] и са насрочени предсрочни парламентарни избори за [[19 април]] 1997 г.
На конференция, проведена на 15 и 16 февруари 1997 г., СДС променя своя статут и се превръща в единна партия с изборни органи.<ref>Bulgaria Online: [http://www.online.bg/politics/who/parties.htm#sds Парламентарни политически сили в България]</ref>. Тази реформа води до сериозни сътресения в коалицията, където на партиите основателки на СДС, които са 15 на брой, се отрежда позицията на „присъдружни организации". Трансформирането на СДС в партия не се приема еднозначно, защото засилва централизираното ръководство на организацията, създава условия за еднолични решения, пренебрегва ролята на местните организации. Същевременно стеснява избирателната база на СДС, освобождава политическо пространство за други политически партии вдясно и центъра и превръща довчерашни коалиционни партньори в политически конкуренти<ref name = SDS>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.sds.bg/about/history | заглавие = История на СДС | достъп_дата = 26 март 2015 }}</ref>.
През април 1997 оглавяваната от СДС коалиция [[Обединени демократични сили]] (ОДС) успява да спечели пълно мнозинство и образува правителство – първото след 1989 г., което изкарва пълния си мандат.
Правителството на ОДС, включващо министри от СДС и [[Демократическата партия]], управлява от май 1997 до юли 2001 г. По време на неговия мандат в България се въвежда режим на [[паричен съвет]], извършва се активна приватизация на държавните компании и структурна реформа, стартира реформа в здравната система. През първите две години управлението е относително стабилно, но след това се засилват обвиненията в корупция. На местните избори през октомври 1999 г. СДС все пак се представя задоволително.<ref>Капитал, брой 42, 23 октомври 1999: [http://www.capital.bg/show.php?storyid=252699 Местните избори потвърдиха парламентарното статукво]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> В края на [[1999]] г. се извършват промени в състава на кабинета, които обаче не довеждат до съществена промяна в обществените настроения. Сред тиражираните сюжети до края на мандата е този за така наречения кръг „Олимп“, който включва лица и компании, облагодетелствани от близостта си до правителството.<ref>Капитал, брой 17, 28 април 2000: [http://www.capital.bg/show.php?storyid=255458 Кръгът „Олимп“ е свързан със СИК]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref>
Към края на мандата ОДС все още води по популярност пред социалистите, докато Симеон Сакскобургготски не обявява намерението си да се завърне в България и да се включи активно в политическия живот на страната, което драстично променя нагласите на избирателите. Коалицията, водена от СДС, губи [[Парламентарни избори в България 2001|изборите]] за [[39 Народно събрание|39-ото народно събрание]], проведени на 17 юни 2001 г., макар че спечелва 51 депутатски места. След тази загуба председателят на партията Иван Костов подава оставка, а функциите до следващата национална конференция се поемат от [[Екатерина Михайлова]].
=== След 2001 ===
Скоро след падането от власт настъпват нови процеси на разцепление в СДС. На 8 декември 2001 г. тогавашният кмет на столицата [[Стефан Софиянски]] напуска партията и създава своя [[Съюз на свободните демократи]]. [[Евгений Бакърджиев]] иска оставките на Иван Костов и Екатерина Михайлова. Изключват го и той създава формацията БДС „Радикали“. През 2003 г., след неуспешен опит да си върне лидерството в СДС, Иван Костов заедно с привърженици сформира партията [[Демократи за силна България]] (ДСБ). Последствията от разцеплението проличават още на следващите [[Парламентарни избори в България 2005|парламентарни избори през 2005]].
|
