Уикипедия

Съюз на демократичните сили: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Заместване на съдържанието на страницата с „== История == == Източници == <references />“
Етикети: Заместване Отменени Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Ред 1:
{{към пояснение}}
{{Партия
| име = Съюз на демократичните сили
| bgcolor = #0038A9
| лого = SDS logo.jpg
| размер = 120px
| абревиатура = СДС
| ръководител = [[Румен Христов (политик)|Румен Христов]]
| щаб = [[София]], ул. „Раковски“ 134
| членове = {{понижение}} 10 000~ (2018)<ref name="24chasa">{{cite news|url=https://www.24chasa.bg/novini/article/6996938|title=БСП и ГЕРБ вече почти равни по брой членове|newspaper=24 Часа|date=6 август 2018|accessdate=25 септември 2020}}</ref>
| позиция = център-дясно
| член_на = [[Реформаторски блок|РБ]], [[Европейска народна партия|ЕНП]], [[Центристки демократичен интернационал|ЦДИ]], [[Международен демократичен съюз|МДС]]
| евро_група = [[Европейска народна партия|ЕНП]]
| цветове = Тъмно синьо
| места1_заглавие = [[Народно събрание|Народно събрание]]
| места1 = {{Партия/места|75|240|#0038A9}}
| места2_заглавие = [[Европарламент]]
| места2 = {{Партия/места|6|17|#0038A9}}
| места3_заглавие = [[Общини в България|Общини]]
| места3 = {{Партия/места|101|265|#0038A9}}
| сайт = {{URL|www.sds.bg}}
}}
'''Съюзът на демократичните сили''' ('''СДС''') е [[България|българска]] дясна [[политическа партия]], наследник на едноименна политическа коалиция.
 
Член е на [[Европейска народна партия|Европейската народна партия]] (ЕНП) от [[5 март]] [[1998]] г. Централата на Съюза е на улица „Раковски“ 134 в [[София]].
 
Съюзът е създаден на [[7 декември]] [[1989]] г. като коалиция от група неправителствени организации и възстановени стари партии, чиято цел е отхвърлянето на комунистическата [[тоталитаризъм|тоталитарна система]] и установяването на [[демокрация]] в България.
 
Регистрира се като политическа партия през 1998 г. Организациите, съставляващи коалицията преди това, са обявени за „присъдружни“ и голяма част от тях постепенно прекратяват самостоятелното си съществуване като политически партии.
 
== История ==
=== Основаване на коалицията (1989 – 1997) ===
{{Вижте също|Списък с учредителите на СДС|}}
Учредители на Съюза на демократичните сили на [[7 декември]] [[1989]] г. са организациите [[Клуб за подкрепа на гласността и преустройството]], [[Независимо сдружение „Екогласност“]], [[КТ Подкрепа|Конфедерация на труда „Подкрепа“]], [[Независимо дружество за защита правата на човека]], Комитет за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности, Клуб на незаконно репресираните след 1945 г., [[Независимо студентско дружество]], Движение „Гражданска инициатива“, Българска социалдемократическа партия, [[БЗНС - Никола Петков]]. По-късно към съюза се присъединяват организациите [[Радикалдемократическа партия]], [[Зелена партия (България)|Зелена партия]], [[Демократическа партия]], [[Нова социалдемократическа партия (България)|Нова социалдемократическа партия]], [[Обединен демократичен център]], [[Демократичен фронт]].<ref>[http://www.omda.bg/bulg/news/party/sds.htm Справочник ОМДА – Съюз на демократичните сили].</ref><ref>[http://www.sds.bg/about/history Съюз на демократичните сили. История]</ref>
 
Организацията се ръководи от Координационен съвет, за чийто пръв председател е избран [[Желю Желев]]. Секретар на съвета е [[Петър Берон (политик)|Петър Берон]], а говорители – [[Румен Воденичаров]] и [[Георги Спасов (писател)|Георги Спасов]].<ref>[[Wikisource:bg:Координационен съвет на СДС 1990|Координационен съвет на СДС]]. Вестник „Демокрация“, 27 април 1990.</ref>
 
=== Участие на Кръглата маса и избори за ВНС ===
{{основна|Кръгла маса в България|Парламентарни избори в България (1990)}}
В периода януари – март 1990 г. СДС участва в [[Кръгла маса в България|Кръглата маса]], очертала процеса по демократизацията на политическия живот в България, като опонент на [[БКП]]. Сред основните решения е свикването на [[7 Велико народно събрание]], което да изготви и гласува нова [[конституция на България]]. За явяването на тези избори съставните партии и организации в съюза подписват политическо споразумение на 14 май 1990 г. На 19 май 1990 г. е проведена първата национална конференция на СДС. [[Парламентарни избори в България (1990)|Самите избори]] са проведени на 10 юни 1990 и са загубени от СДС със значителна разлика от водещата [[БСП]], като Съюзът твърди, че резултатът е манипулиран. [[Петко Симеонов]], един от основателите на синята коалиция разказва 26 години по-късно за опита от изборите за ВНС в интервю във връзка с гласувания референдум от 2016 г. за въвеждането на мажоритарния вот и отказа от държавна субсидия. И по-специално за проблемите с географското райониране при мажоритарния елемент от гласуването на изборите през 1990 г.
<ref>[http://www.transmedia.bg/2016/11/28/петко-симеонов-в-сдс-нямахме-пари-и-се/ Петко Симеонов: В СДС нямахме пари и се пазаряхме с групировките] Интервю на Рени Нешкова. Публикувано на 28 ноември 2016</ref>
 
=== Разногласия ===
Първият сериозен разрив в организацията настъпва при гласуването на проекта за [[Конституция на Република България|Конституцията на Република България]] в [[7 ВНС|7 велико народно събрание]]. [[Протест на 39-имата|39 души]] от народните представители на СДС напускат парламента и обявяват [[гладна стачка]], протестирайки срещу предложения проект, а останалите остават на заседанията, макар че не всички се подписват под конституцията. Въпреки това тя е приета на 12 юли и влиза в сила на следващия ден.
 
В СДС настъпва разцепление. Депутатите, подписали конституцията, остават без подкрепата на своите партии, които подкрепят силно „групата на 39-те“, а Националният координационен съвет е доминиран от радикалното крило. Той взема решение нито един народен представител, подписал новата конституция, да не бъде номиниран за кандидат от СДС на следващите избори. Така фактически в навечерието на [[Парламентарни избори в България (1991)|новите избори]], насрочени за октомври 1991 г. антикомунистическата коалиция СДС се разпада на четири формации, които участват самостоятелно в изборите<ref name="Malinov">{{cite book |title= Българската центристка десница |last= Малинов|first= Светослав|year= 2010|publisher= фондация „Фридрих Еберт“|url= http://www.fes.bg/?cid=78&NewsId=832}}</ref>:
* СДС-движение, правоприемник на коалицията, създадена на 7 декември 1989 г. Лидер е [[Филип Димитров]], последният председател на Националния координационен съвет на „старата“ неразцепена организация.
* СДС-център, в която влизат БСДП, част от Екогласност и две по-малки местни партии.
* СДС-либерали, включваща ЗП, ФКЗД и група, отцепила се от ДП.
* БЗНС „Никола Петков“, която решава да се яви на изборите самостоятелно.
 
Изборите са спечелени от СДС-движение (110 депутати) с малка разлика пред БСП (106 депутати). Останалите формации, отцепили се от СДС, печелят по-малко от 4% от гласовете и според новоприетия Избирателен закон не влизат в парламента. Така извън него остават политици на СДС като Петър Дертлиев, Милан Дренчев, Александър Каракачанов, Петко Симеонов. Недоволни и огорчени са и привържениците на СДС, защото минималното надмощие в парламента е твърде недостатъчно.<ref>{{cite book |title= Без заглавие. Комунизмът в битка с демокрацията |last= Кралевска|first= Нася|year= 2011|publisher= Работилница за книжнина „Васил Станилов“|location= София|isbn= 978-954-8248-89-1|pages= 397}}</ref>
 
Съюзът съставя [[Правителство на Филип Димитров|своето първо правителство]] начело с [[Филип Димитров]], в което влизат представители на всички партии и организации съставляващи коалицията и което е подкрепено в парламента от [[Движението за права и свободи]]. За председател на Народното събрание е избран лидерът на Демократическата партия Стефан Савов, а за председател на парламентарната група Александър Йорданов. Първото правителство на СДС стартира най-важните политически и икономически реформи в страната – приети са закони за възстановяване на частната собственост и за реституция, България става член на Съвета на Европа и ясно ориентира своята външна политика към членство в [[НАТО]] и [[Европейския съюз]]. Но след неуспешен вот на доверие (в който против правителството гласуват и депутати от СДС, т.нар. „сини мравки“) Димитров подава оставка и след неуспех за сформиране на ново правителство СДС минава в опозиция до края на мандата на 36-ото Народно събрание. Следващият [[Правителство на Любен Беров|кабинет на Любен Беров]] е сформиран с подкрепата на ДПС и БСП. Той е слаб и се оказва в ролята на заложник на тактическо боричкане между партиите. Междувременно слабите държавни институции отприщват много негативни тенденции – икономически хаос, доминиране на законодателната работа от корпоративни интереси, незаконен износ и организирана престъпност.<ref name="Malinov"/>
 
В СДС настъпва още едно болезнено разцепление. От СДС излиза влиятелната Демократическа партия, която образува коалиция [[Народен съюз]] (НС) заедно с БЗНС-НС на [[Анастасия Мозер]]. Дясноцентристкото пространство губи сили и популярност и закономерно на [[Парламентарни избори в България (1994)|парламентарните избори]] през декември 1994 г. СДС е втора с 68 места, а БСП печели абсолютно мнозинство от 125 депутати; новосформираният НС е на трето място с 18, а ДПС – на четвърто с 15.
 
След като Филип Димитров подава оставка от НКС на 30 април 1995 г., председател на СДС става [[Иван Костов]].
 
През 1995 – 1996 г. стремежът на новото ръководство е към по-голямо единство и обща политика, която да очертае бъдещето на СДС като дясноцентристка политическа партия. Опитвайки се да си върне политическото влияние и да спечели изборите, СДС отново се връща към коалиционния принцип и инициира създаването на коалицията [[Обединени демократични сили]] (ОДС), в която освен СДС влизат Демократическата партия и БЗНС „Народен съюз“. Първият успех на коалицията е спечелването на [[Президентски избори в България (1996)|президентските избори]] през октомври 1996 от кандидата на коалицията [[Петър Стоянов]].
 
=== Партия (1997 – 2001) ===
През 1996 г. по време на катастрофалното за България управление на [[Правителство на Жан Виденов|правителството на Жан Виденов]] в много сектори на икономиката в България настъпва криза. Не се сключва нито една сериозна приватизационна сделка. През пролетта всички усещат, че банковата система се клати. Правителството няма кураж да затвори проблемните банки или да спре отпускането на кредити за икономическите субекти с най-големи загуби. За периода от април до октомври фалират 15 банки, като много българи остават без спестяванията си, трупани в продължение на години. Разменният курс на щатския долар спрямо лева расте главоломно, което води до инфлацията и хиперинфлация. През лятото има зърнена криза поради слаба реколта, а зимата на 1996 е наречена „Виденова зима“ заради рязкото намаляване на снабдяването с хранителни продукти и повишаването на цените. На 21 декември 1996 на проведения извънреден 42 конгрес на БСП Жан Виденов подава оставката си като председател на партията и изразява готовност да подаде оставка и като министър-председател.
 
След месеци на обществено напрежение хората излизат на улицата с искане за избори и бързи икономически реформи.
 
На [[3 януари]] [[1997]] г. започват демонстрации на СДС срещу опитите на БСП да състави ново правителство. През нощта на [[10 януари]] разгневена тълпа щурмува и подпалва сградата на [[Народното събрание]], но силите за сигурност разпръсват протестиращите. Кризата е преодоляна с активното посредничество на новоизбрания президент [[Петър Стоянов]], който е в постоянен контакт с министъра на вътрешните работи [[Николай Добрев]], на когото е възложено да състави ново правителство. На [[4 февруари]] Добрев връща мандата, отказвайки се от съставяне на правителство. Парламентът е разпуснат, назначено е служебно правителство начело със [[Стефан Софиянски]] и са насрочени предсрочни парламентарни избори за [[19 април]] 1997 г.
 
На конференция, проведена на 15 и 16 февруари 1997 г., СДС променя своя статут и се превръща в единна партия с изборни органи.<ref>Bulgaria Online: [http://www.online.bg/politics/who/parties.htm#sds Парламентарни политически сили в България]</ref>. Тази реформа води до сериозни сътресения в коалицията, където на партиите основателки на СДС, които са 15 на брой, се отрежда позицията на „присъдружни организации". Трансформирането на СДС в партия не се приема еднозначно, защото засилва централизираното ръководство на организацията, създава условия за еднолични решения, пренебрегва ролята на местните организации. Същевременно стеснява избирателната база на СДС, освобождава политическо пространство за други политически партии вдясно и центъра и превръща довчерашни коалиционни партньори в политически конкуренти<ref name = SDS>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.sds.bg/about/history | заглавие = История на СДС | достъп_дата = 26 март 2015 }}</ref>.
 
През април 1997 оглавяваната от СДС коалиция [[Обединени демократични сили]] (ОДС) успява да спечели пълно мнозинство и образува правителство – първото след 1989 г., което изкарва пълния си мандат.
 
Правителството на ОДС, включващо министри от СДС и [[Демократическата партия]], управлява от май 1997 до юли 2001 г. По време на неговия мандат в България се въвежда режим на [[паричен съвет]], извършва се активна приватизация на държавните компании и структурна реформа, стартира реформа в здравната система. През първите две години управлението е относително стабилно, но след това се засилват обвиненията в корупция. На местните избори през октомври 1999 г. СДС все пак се представя задоволително.<ref>Капитал, брой 42, 23 октомври 1999: [http://www.capital.bg/show.php?storyid=252699 Местните избори потвърдиха парламентарното статукво]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> В края на [[1999]] г. се извършват промени в състава на кабинета, които обаче не довеждат до съществена промяна в обществените настроения. Сред тиражираните сюжети до края на мандата е този за така наречения кръг „Олимп“, който включва лица и компании, облагодетелствани от близостта си до правителството.<ref>Капитал, брой 17, 28 април 2000: [http://www.capital.bg/show.php?storyid=255458 Кръгът „Олимп“ е свързан със СИК]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref>
 
Към края на мандата ОДС все още води по популярност пред социалистите, докато Симеон Сакскобургготски не обявява намерението си да се завърне в България и да се включи активно в политическия живот на страната, което драстично променя нагласите на избирателите. Коалицията, водена от СДС, губи [[Парламентарни избори в България 2001|изборите]] за [[39 Народно събрание|39-ото народно събрание]], проведени на 17 юни 2001 г., макар че спечелва 51 депутатски места. След тази загуба председателят на партията Иван Костов подава оставка, а функциите до следващата национална конференция се поемат от [[Екатерина Михайлова]].
 
=== След 2001 ===
Скоро след падането от власт настъпват нови процеси на разцепление в СДС. На 8 декември 2001 г. тогавашният кмет на столицата [[Стефан Софиянски]] напуска партията и създава своя [[Съюз на свободните демократи]]. [[Евгений Бакърджиев]] иска оставките на Иван Костов и Екатерина Михайлова. Изключват го и той създава формацията БДС „Радикали“. През 2003 г., след неуспешен опит да си върне лидерството в СДС, Иван Костов заедно с привърженици сформира партията [[Демократи за силна България]] (ДСБ). Последствията от разцеплението проличават още на следващите [[Парламентарни избори в България 2005|парламентарни избори през 2005]].
 
През 2005 г. поелата 4 години по-рано председателския пост [[Надежда Михайлова]] го губи на национална конференция от експрезидента [[Петър Стоянов]]. След загубата на лидерското място Михайлова учредява в [[Плевен]] вътрешна [[Фракция (политика)|фракция]] в СДС на име „Дясна алтернатива“.
 
През пролетта на 2007 г. СДС е порицан от Европейската народна партия за намерението си да вкара евентуалните евродепутати от партията във фракция, предвождана от британската [[Консервативна партия (Великобритания)|Консервативната партия]] и с участието на чешката [[Гражданска демократична партия]].
 
За [[Избори за Европейски парламент през 2007 (България)|първите избори]] на български представители в Европейския парламент през 2007 г. СДС регистрира своя листа начело с лидера Петър Стоянов, следван от [[Лъчезар Тошев]] и [[Мартин Димитров]]. Партията получава 4,74% от гласовете и остава без представители в Европарламента. Петър Стоянов подава оставка и на 15 юли за председател на СДС е избран [[Пламен Юруков]]. През декември 2008 г. на първите вътрешно-партийни избори, инциирани от Пламен Юруков, за нов председател е избран Мартин Димитров.
 
На 13 март 2009 г. СДС и ДСБ подписват коалиционно споразумение за участие в изборите за национален и европейски парламент през същата година като [[Синята коалиция]]<ref>[http://mediapool.bg/show/?storyid=150044 СДС и ДСБ подписаха предизборно споразумение]</ref>. СДС се обявява твърдо против включването в коалицията на отцепниците от НДСВ [[Българска нова демокрация]] (БНД), а Мартин Димитров заявява, че евентуални общи действия на СДС с БНД биха били компрометиращи<ref>[http://www.sds.bg/bg/publications/read/752?type=4 Интервю с Мартин Димитров за БНР „Хоризонт“]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, 31 март 2009, посетен на 10 април 2009</ref>. На изборите за 41 НС, проведени на [[5 юли]] [[2009]] г., Синята коалиция получава 6,76% и обявява, че ще подкрепи правителство, съставено от получилата мнозинство партия [[ГЕРБ]].
 
Към края на 2012 г. СДС има 12 334 членове.<ref>[http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1664933 СДС: Имаме 3298 нови членове, а напусналите и изключените са 56]</ref>
 
== Председатели на СДС ==
{{колони|
* [[Желю Желев]] (1989 – 1990)
* [[Петър Берон (политик)|Петър Берон]] (1990)
* [[Филип Димитров]] (1990 – 1994)
* [[Иван Костов]] (1994 – 2001)
* [[Екатерина Михайлова]] (2001 – 2002)
* [[Надежда Михайлова]] (2002 – 2005)
* [[Петър Стоянов]] (2005 – 2007)
* [[Пламен Юруков]] (2007 – 2008)
* [[Мартин Димитров]] (2008 – 2012)
* [[Емил Кабаиванов]] (2012 – 2013)
* [[Божидар Лукарски]] (2013 – 2018)
* [[Румен Христов (политик)|Румен Христов]] (2018 –)
}}
 
== Политически партии, произлезли от СДС ==
* [[Демократи за силна България]]
* [[Съюз на свободните демократи]]
* Български Демократичен Съюз „РАДИКАЛИ“
 
== Вижте също ==
* [[Обединени демократични сили]]
* [[Демокрация (вестник)|„Демокрация“]] – партийният вестник на СДС
* [[Кинжали]]
* [[Протест на 39-имата]]
 
== Източници ==
<references />
 
== Външни препратки ==
* [http://www.sds.bg/ Официален сайт на СДС]
* [http://www.eppe.org/ Европейска народна партия]
* [http://www.pravoslavieto.com/docs/razkol_chronology.htm Хронология на разкола в Българската православна църква]
* [http://ivanbedrov.com/wp-content/uploads/sporaz1.jpg Споразумение между СДС и ДСБ от март 2009 г.]
* [http://mediapool.bg/show/?storyid=149851 СДС даде зелена светлина за коалиция с ДСБ], www.mediapool.bg, 10 март 2009
 
{{Портал|Политика|България}}
 
[[Категория:Съюз на демократичните сили| ]]
[[Категория:Основани в България през 1989 година]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Съюз_на_демократичните_сили“.