Света Марина (Пловдив): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Без Наскоро -> по-устойчива във времето версия |
|||
Ред 44:
Църковната сграда представлявала типична за [[Възраждане|възрожденския]] период базилика, състояща се от три кораба, разделени помежду си от два реда колони с капители и полукръгли арки между тях.<ref>Коева, М. Паметници на културата през Българското възраждане: архитектура и изкуство на българските църкви. С., 1977, 205 – 206, фиг. 88. Снимка на вътрешността на църквата от ок. 1910 – 1919 г.: [[Богдан Филов|Filov, B.]] Early Bulgarian Art. Berne, 1919, [https://archive.org/stream/earlybulgarianar00filo#page/n116/mode/1up pl. viii].</ref> Куполът е с многостенна форма.
От западната си страна храмът има открита колонада-преддверие, изписана с библейски сцени от одринския зограф [[Стефан Никитас|Стефан К. Никитас]] през 1858 г.<ref>Мутафов, Е. и др. Гръцки зографи в България след 1453 г. С., 2008, 91 – 92.</ref> Сцените са общо 29, като 24 от тях са старозаветни: [[Соломон]]овият съд, страдащият [[Йов]], [[Давид]] побеждава [[Голиат]], [[Самсон]] убива лъва, Медната змия, намирането на [[Мойсей]] в реката, Мойсей получава скрижалите, молитвата на Мойсей, ангел Господен прегражда пътя на [[Валаам (чародей)|Валаама]], братята на [[Йосиф (Библия)|Йосиф]] го продават в Египет, [[Исаак]] благославя [[Иаков]], изгонването на [[Измаил (религия)|Измаил]] и неговата майка [[Агар]], [[Лот (Библия)|Лот]] бяга от [[Содом и Гомор|Содом]], [[Каин]] убива [[Авел]], [[грехопадение]]то на [[Адам]] и [[Ева]], [[Потоп|всемирният потоп]]. „Стенописите показват явното влияние на илюстрациите в някоя библия, свободно оцветени от живописеца.“ <ref>[[Асен Василиев|Василиев, А.]] Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. С., 1965, 648; Тончев, С. Стефанос К. Никитас: късновъзрожденски зограф и духовник от Тракия. – Проблеми на изкуството, 54, 2021, кн. 1, [ https://www.academia.edu/47153327 40 – 41].</ref>
Куполообразният свод в средата на преддверието е изрисуван вероятно от [[Стефан Андонов]] към 1866 г.<ref>Василиев, А. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. С., 1965, 606; Енциклопедия „България" (гл. ред. [[Владимир Георгиев (езиковед)|В. Георгиев]]). Том 1. С., 1978, 80 (с фотография на стенописа).</ref> Образите в полукръглите полета над вратите са добавени около 1910 г. от [[Георги Ксафов]] от Станимака (1856 – 1931).<ref>Василиев, А. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. С., 1965, 621, 648.</ref> Негово дело е бил и стенописът „Възкресение Христово“ върху дворната стена срещу главния вход на храма, който по-късно е прерисуван наново. Художникът [[Харалампи Тачев]] изписва вътрешността на църквата през 1929 – 1931 г.<ref>Пандурски, В. Поглед върху строежа и разукрасата на пловдивските старинни църкви. – Духовна култура, 39, 1959, кн. 7 – 8, 57 [описание на стенописите]; Линков, Г. „Модерната" църковна живопис в следосвобожденска България, разгледана в светлината на няколко пловдивски църкви. – В: Солун и Пловдив и тяхното успоредно историческо, културно и обществено развитие, XVIII-XX век. Солун, 2000, 814, 823 – 824.</ref>
| |||