Бачковски манастир: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м поправка |
|||
Ред 37:
През 1344 г. [[Станимака|Станимашка област]] е отстъпена на [[Иван-Александър]] от византийската императрица [[Анна Савойска]] срещу обещана помощ в борбата против [[Йоан Кантакузин]]. В продължение на около двадесет години обителта се ползва от покровителството на българския цар (за чийто портрет в манастирската костница вж. по-долу). Бачково остава в границите на търновската държава до 1364 г., когато османците завладяват Пловдив, Станимака и други родопски крепости.<ref>Прашков, Л., Бакалова, Е., Бояджиев, Ст. Манастирите в България. С., 1992.</ref>
След падането на [[Търново]] през 1393 г. [[патриарх Евтимий]] е прогонен „в Стенимах".<ref>Б. Христова, Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници Х-ХVIII век. Т.1. С., 2003, № 153.</ref> Смята се, че става дума за Бачковския манастир. Патриархът продължава своята книжовна работа с помощта на ученика си Андрей-Андроник<ref>[[Куйо Куев|Куев, К.]], Петков, Г. Събрани съчинения на Константин Костенечки: изследване и текст. С., 1986, 15 – 16, 93. Срв. Б. Христова, Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници Х-ХVIII век. Т.1. С., 2003, № 122; [[Иван Гошев|Гошев, И.]] Нови данни за историята и археологията на Бачковския манастир. – Годишник на Софийския университет, Богословски факултет, 8, 1930 – 31, 356, 380.</ref> и умира около [[1404]] г. (за предполагаемия му гроб вж. по-долу). В „Станимашкия" (явно Бачковския) манастир се оттегля след свалянето му от престола и вселенският патриарх [[Симеон I Константинополски|Симеон]] (1467).<ref>Crusius, M. Turcograecia. Basel, 1584, [http://www.uni-mannheim.de/mateo/camenahist/crusius1/jpg/s127.html 127]; S. Lampros, Ecthesis Chronica and Chronicon Athenarum. London, 1902, [https://archive.org/stream/ecthesischronic00lampgoog#page/n51/mode/2up 30].</ref> Изглежда, че манастирът получава
Не е сигурно дали запазените в османски документи от XVI в. сведения се отнасят до Бачковския манастир.<ref>Христемова, М. Бачковският манастир през XVI век според османски описни регистри. – Годишник на Софийския университет, Център за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев", 12, 2003, 215 – 228. Според Дамян Борисов обаче въпросните османски документи се отнасят не до Бачковския манастир, а до църквата на [[Асенова крепост]]: Борисов, Д. Информация за севернородопските манастири в османски регистри от XVI в. – В: Традиции и приемственост: 50 години висше и полувисше образование в Източните Родопи. Т.1. Велико Търново, 2011, [http://www.academia.edu/6242841 340 – 343].</ref> Приписка във втория [[Ловчански сборник]] споменава, че църквата на манастира „паднала до основи от времето на владичеството на нечестивите".<ref>Б. Христова, Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници Х-ХVIII век. Т.1. С., 2003, № 153.</ref> В края на XVI в., по времето на патриарх [[Йеремия II Константинополски|Йеремия II]], братството поисква от [[Високата порта]] позволение да поднови порутения манастирски храм.<ref>[[Иван Гошев|Гошев, И.]] Нови данни за историята и археологията на Бачковския манастир. – Годишник на Софийския университет, Богословски факултет, 8, 1930 – 31, 358.</ref> При игумена Партений са издигнати новата църква „Успение Богородично“ (1604) и трапезарията (1623).<ref>[[Йордан Иванов|Иванов, Й.]] Асеновата крепост над Станимака и Бачковският манастир. – Известия на Българското археологическо дружество, 2, 1911, 220.</ref>
| |||