Фъгърашки планини: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 19:
'''Фъгърашките планини''' ({{lang|ro|Munţii Făgăraşului}}; {{lang|hu|Fogaras hegység}}) са най-високата част на [[Южни Карпати|Южните Карпати]] и най-високата планина в [[Румъния]]. Носи името на разположения в северното ѝ подножие град [[Фъгъраш]]. Най-високите върхове са [[Молдовяну]] (2544 m), [[Негою]] (2535 m), Вищя Маре (2527 m), Леспези (2522 m), Вънътоаря луй Бутяну (2507 m) и Дара (2501 m). Дължината на масива от запад на изток е около 60 km. На изток в изворната област на река [[Дъмбовица]] седловината Бран (1300 m) го отделя от планината Бучеджи, а на запад дълбокия пролом Валя Олтулуй на река [[Олт]] – от планината Лотру. На север с къси и стръмни склонове са спуска към Фъгърашката депресия (част от [[Трансилванско плато|Трансилванското плато]]), а южните ѝ склонове са дълги и полегати и последователно преминават през по-ниските планини Езер и Козия преди да потънат далеч на юг (в района на [[Търговище (Румъния)|Търговище]] и [[Питещ]]) в [[Долнодунавска низина|Долнодунавската низина]]. Планината е изградена предимно от кристалинни шисти. На север към река [[Олт]] текат къси и бурни реки (Шинка, Симбета и др.), а на юг – Тополог, [[Арджеш]], [[Дъмбовица]] и др. На височина до 1700 m склоновете ѝ са покрити с дъбови, букови и иглолистни гори, а нагоре следват субалпийска и алпийска растителност. Във Фъгърашките планини има много циркуси, скалисти върхови и ледникови езера, като най-голямото от тях е [[Бъля]], най-високото Хъртопул Ляотей, а най-дълбокото Подрагу, които са важна туристическа и ски дестинация в Румъния. Други по-толеми езера са Урля и Капра.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article043460.html«Большая Советская Энциклопедия» – Фэгэраш (горн. массив в Карпатах), т. 28, стр. 152]</ref>
 
През планините по заповед на [[Николае Чаушеску]] през 19731974 г. е прокаран път, наречен [[Трансфъгърашко шосе]].
 
== Галерия ==