Любен Казаски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Шаблон:МОО |
|||
Ред 14:
Казаски е четник в Партизански взвод № 15 от [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]] с войвода [[Тодор Добринович]], а по-късно [[Пейо Яворов]], с която влиза в Македония по време на Балканската война.<ref>ДВИА, ф. 422, оп. 1, д. 1, л. 145.</ref><ref>{{МОО|331}}</ref> Става помощник на войводата Яворов.<ref>{{cite book |title= Спомени за П. К. Яворов |last= Марковска|first= Милка|year= 1989|publisher= УИ „Свети Климент Охридски“|pages= 305}}</ref> Участва в [[България в Първата световна война|Първата световна война]] като запасен поручик. За отличия и заслуги през втория и третия период на войната е награден с ордени „[[За военна заслуга]]“, V степен и „[[За храброст]]“, IV степен.<ref>ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 110-111; ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 59-60</ref>
На 21 юли 1945 година Казаски влиза в ръководството на [[Илинденска организация|Илинденската организация]] като секретар заедно със [[Стефан Аврамов (революционер)|Стефан Аврамов]] - председател, [[Милан Ангелов]] - подпредседател, [[Никола Константинов (общественик)|Никола Константинов]] - касиер, секретаря [[Никола Паунчев (революционер)|Никола Паунчев]], както и двамата съветници [[Божин Проданов]] и [[Тома Кърчов]].<ref>Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918-1947), МНИ, София, 2006, стр. 381.</ref>
Любен Казаски публикува спомени за революционното движение.<ref>{{cite book |title= Пламък |year= 1983|publisher= Съюз на българските писатели|pages= 166}}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://liternet.bg/publish2/ivanradev/yavorov.htm | заглавие = Старши подофицер Пейо К. Яворов (Страници за участието му в Балканската война) | достъп_дата = 9 август 2014 | фамилно_име = Радев | първо_име = Иван | дата = 21 февруари 2013 г | издател = Електронно списание LiterNet, 21.02.2013, № 2 (159) }}</ref>
| |||