Георги Бакалов (общественик): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Бот: Козметични промени
Ред 37:
Печата и организира нелегалното прехвърляне от Варна в [[Одеса]] марксисткия вестник „[[Искра (1888 – 1897)|Искра]]“. Издава и собствени творби, като „Лъчите на поезията“, „Към свобода“ и др. През 1900 г. издава брошура „Претендентите за Македония“, в която защитава идеята за [[Балканска федеративна република|Балканска федерация]]. През 1902 г. Георги Бакалов публично подкрепя стачката във варненската [[Христо Ботев (памучна фабрика)|памучна фабрика "Княз Борис"]].<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=2355&SRV=true&LANG=bg ''Известник'' - вестник:седмичник - Варна, брой 28 / 09 юни 1902 г., стр 2.]</ref> През 1903 – 1905 г. е член на ЦК на [[БРСДП (т.с.)]].
 
През 1904 г. Бакалов отново участва като делегат на [[Амстердам]]ския конгрес на Втория интернационал. През 1905 г. се мести в [[София]] и основава издателство „Знание“, просъществувало до 1921 г.<ref name="Encylopedy"/>. През 1905 г. напуска партията и става ръководител на фракцията на анархо-либералите. От 1908 до 1920 г. е член на [[БРСДП (ш.с.)]]. През 1920 година става член на [[БКП (т.с.)]].<ref name="Encylopedy"/>.
 
=== След Деветоюнския преврат ===
[[Файл:Georgi Bakalov memorial plaque.jpg|мини|260п|Паметна плоча на Георги Бакалов на дома му в София]]
[[Файл:Georgi Bakalov home with memorial plaque.jpg|мини|220п|Домът на Бакалов на ул. „Добри Войников“ 27 в Лозенец, София]]
Преследван от правителството на [[Александър Цанков]], Бакалов е емигрант във [[Франция]] (1925 – 1932). През 1932 г. емигрира в [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]], където живее в [[Харков]] и работи като редактор в Международното издателство секция на българските писатели. През същата година е избран за [[член-кореспондент]] на [[АН на СССР]], поради своите научни и литературно-критически трудове.;<ref name="Encylopedy"/> приносът му е, каточе е превел на български трудове на Маркс и Енгелс, сред които „Комунистическия манифест“ на Карл Маркс.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.clubz.bg/40179-ima_li_obshto_hristo_botev_sys_%e2%80%9esimvol_veruyu_na_bylgarskata_komuna%e2%80%9d|заглавие=Има ли общо Христо Ботев със „Символ-верую на българската комуна“?|фамилно_име=Кирова|първо_име=Мариана|дата=29 май 2016|труд=clubz.bg}}</ref> поПо-късно през годината се завръща в родинатаБългария, където редактира леви издания.
 
Умира на [[14 юли]] [[1939]] г. в София.