Бунта на видинския деспот Белаур избухнал веднага след пристигането на [[Анна Неда]] и децатасиновете ѝ в [[Ниш]], след детронирането на [[Иван Стефан]]. Той се водел с променлив успех около 5 години. Когато успеха клонял в полза на Белаур и той се отправил към Търново за да отстрани новоизбрания цар от престола. Иван Александър по съвет на протовескиария Раскин и на логотета Филип призовал на помощ татарската конница, базирана по това време в Тракия. Докато пристигне татарската конница, Иван Александър протакал преговорите няколко дни. Татарите преминали Стара планина през [[Златишки проход|Златишкия проход]] или прохода [[Арабаконак]] и ударили внезапно армията на видинския деспот в гръб. Силите на Иван Александър били общо около 10 000 хиляди - царската войска от Търново и още 2000 татари. Попаднала между два огъня, войската на Белаур била унищожена, а деспотът — загинал на бойното поле. Ранените след сражението, били доубити или издавени. Околните селца и колиби подпалени и унищожени. Това е станало през есента на 1336 г.
Мястото, където е била битката е южно от сегашното село [[Дерманци]] в подножието на рида Филчов връх (Муртино бърдо). Местността и днес носи името на депост Белаур. Векове след тази битка, района е смятан за проклето място, а по- късно наричан „Пусто загòре”, защото години след тази битка, полето е било покрито с разлагащи се трупове на хора и животни и никой не смеел да се засели там.
