Разлика между версии на „Битка при Дерманци“

редакция без резюме
'''Битката при Дерманци''' или '''битката при река Вит''', състояла се през есента на 1336 г. е династична битка за власт между търновския цар [[Иван Александър]] и видинския деспот [[Белаур]] (''Бела Урош''), брат на [[Михаил III Шишман Асен|Михаил III Шишман]] и син на деспот [[Шишман I]].
 
През [[1331]] г. след смъртта на цар [[Михаил III Шишман Асен|Михаил III Шишман]] в [[Битка при Велбъжд|битката при Велбъжд]] и извършения преврат срещу цар [[Иван Стефан]], начело на [[Търновско царство|Търновското царство]] застава ловешкия деспот [[Иван Александър]].Причината за войната и сражението е, че видинския депост Белаур се застъпва за царските права на сваления от престола цар [[Иван Стефан]] и майка му царица [[Анна Неда]] и се вдига на бунт срещу новия цар, Иван Александър, обявявайки го за узурпатор. Бунта на видинския деспот Белаур избухнал веднага след детронирането на [[Иван Стефан]] и пристигането на [[Анна Неда]] и синовете ѝ в [[Ниш]]. Той се водел с променлив успех около 5 години. Когато успеха клонял в полза на Белаур и той се отправил към Търново за да отстрани новоизбрания цар от престола Иван Александър по съвет на протовескиария Раскин и на логотета Филип призовал на помощ татарската конница, базирана по това време в Тракия. Докато пристигне татарската конница, Иван Александър протакал преговорите няколко дни. Татарите преминали Стара планина през [[Златишки проход|Златишкия проход]] или прохода [[Арабаконак]] и ударили внезапно армията на видинския деспот в гръб. Силите на Иван Александър били общо около 10 000 хиляди - царската войска от Търново и още 2000 татари. Попаднала между два огъня, войската на Белаур била унищожена, а деспотът — загинал на бойното поле. Ранените след сражението, били доубити или издавени. Околните селца и колиби подпалени и унищожени. Това е станало през есента на 1336 г.
<br>Мястото, където е била битката е южно от сегашното село [[Дерманци]] в подножието на рида Филчов връх (Муртино бърдо). Местността и днес носи името на депост Белаур. Векове след тази битка, района е смятан за проклето място, а по- късно наричан „Пусто загòре”, защото години след тази битка, полето е било покрито с разлагащи се трупове на хора и животни и никой не смеел да се засели там.